Крепост "Стенос" в прохода Траянови врата, наричана от римляни и траки Суки (на латински език Succi), е била част от огромна укрепителна система, включваща антична крепостна стена с масивна и величествена триумфална арка (порта) Траянови врата и няколко укрепителни съоръжения, разположени на връх Еледжик и Долна Василица.
След проведените археологически проучвания е разкрита масивна сграда, вероятно военен гарнизон, с широк вътрешен двор, три защитни кули и шест входа.
Строителната технология, както и намерените монетни находки, указват периода на нейното изграждане – края на четвърти век, който съвпада с управлението на император Теодосий (378 ÷ 395 година).
Крепостта наподобява неправилен правоъгълник с размери 90 метра на 36 метра. Изградена е върху скален масив, без да е вкопана в земята.
Навремето римляните са изградили в прохода защитни съоръжения от няколко укрепления, които са играли възпираща роля срещу всеки враг, нахлул в границите на империята или пък придвижващ се по Via Diagonalis – някога главния път, свързващ Западна Европа през Белград с Константинопол.
Амиан Марцелин (живял през четвърти век) пише, че неведнъж затварянето на достъпа през тази клисура е било напълно достатъчно, за да се отблъсне настъпление на велики пълководци и даже на цели народи.
"Стенос" е разположена на едно от възвишенията в прохода и обхваща площ от 350 квадратни метра. По този начин защитниците на местността са имали отлична видимост към цялата област наоколо.
Главният вход на крепостта е бил от север, ограден от две петоъгълни островърхи кули, които са предоставяли значителни предимства на защитниците. За двете кули се твърди, че са уникални по вид за територията на Балканския полуостров.
Останалите входове, наричани потерни, представляват малки порти, използвани най-вече при отбрана на гарнизона. Стратегически те са отлично разположени на места из източната и западната крепостни стени и по една на всяка от трите кули.
От южната си страна внушителната старина е била охранявана от грамадна кула с триъгълна форма.
Крепостната стена е изградена чрез използването на римската строителна техника opus mixtum, при която се редуват каменни блокове и тухлен пояс. Дебелината на зида е два метра и двадесет сантиметра.
Предполагаемата височина на стената, включително зъбореза, е дванадесет метра от север и петнадесет метра от юг.
В двора на крепостта, вкопани в земята, все още може да се видят глинени съдове, служили някога за съхранение на храна и зърно. От съществено значение било времето, което защитниците ще издържат под обсада. Ето защо достатъчното количество хранителни запаси, както и солидния и непрекъсваем източник на прясна вода за пиене, са били задължителни. Под западната стена на крепостта е открит подземен засводен тунел, с дължина около шестдесет метра, който е водел до подземен извор.
Укрепленията в прохода включвали три крепости и една монументална арка, която била изградена на самия път, в най-високата точка на прохода.
Арката била свързана с две от крепостите посредством защитни стени, като така се преграждала цялата клисура и преминаването ставало невъзможно.
Огромната арка на римската порта била с височина цели осемнадесет метра!
Наречена е Траянови врата и някак по чудо била опазена чак до XIX век.
Разказват, че през тази масивна порта е било възможно преминаването на конник с вдигната пика. От двете ѝ страни се издигали високи каменни зидове, които преграждали прохода.
Тази монументална порта поразявала всеки със своята големина, необичайност и величие.
Всеки пътешественик или странник, минавал оттук, оставал така впечатлен, че разказвал и пишел за нея.
Италианецът Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730), виден специалист по военно дело и отличен дипломат, омагьосан от видяното, задълбочено изследвал арката.
До наши дни е достигнала запазена негова скица.
Благодарение на неговата творба днес е ясно как е изглеждала Траянови врата.
Марсили я описва като гигантска арка, широка 15 стъпки и висока 24 стъпки.
Посещавайки я, заварва централния свод буквално обрасъл в зеленина и точно така го и скицира.
Копие на скицата на Луиджи днес намирам в информационния център към крепостта.
Заснемам я за вас.
Продължавам да слушам информационния гид с огромен интерес и попивам всичко!
Днес археолози и историци продължават да спорят по темата – дело ли е портата на император Траян или пък е по-скоро византийско строителство, като името си арката получава като аналогия на прохода на Траян.
Кой знае?
Изключително интересен е фактът, че днес мястото на арката се знае с точност. И нещо повече – основите ѝ са открити и понастоящем се събират средства за нейното пълно възстановяване по скицата на Марсили.
Събрани са доказателства, че местността наоколо е използвана и през средните векове (в периода девети – десети век), което я прави важна българска твърдина.
От тук са минали три от кръстоносните походи.
През средновековието проходът е носил името Царски врата (на гръцки език Βασιλική πύλη).
След нашествието на османците по българските земи, функциите на Траянови врата като пазител на прохода отпадат. Неизползвана и неподдържана, твърдината започва да се руши. Въпреки това, проходът винаги е имал важно стратегическо значение и е играел основна роля през вековете.
И до днес проходът продължава да служи на хората.
Как се стига до тук?
Проход Траянови врата, представлява седловина, свързваща Ихтиманската котловина с Горнотракийската низина.
Крепостта се намира край автомагистрала Тракия, на около 17 километра от град Ихтиман, около 15 километра от град Костенец, около 60 километра от столицата и около 72 километра от град Пловдив.
Ако пътувате по магистралата, отбийте при село Мирово, като се отправите по стария Цариградски път.
Пътят се вие по южните склонове на планинския дял Еледжик и от него се открива прекрасна гледка към планински върхове на Същинска Средна гора, Рила и Родопи.
Понастоящем реставрираната крепост "Стенос" е официално открита за посещение на 16 август 2015 година.
Крепостта е отворена за посещения всеки ден от 9:00 до 18:00.
Пред информационния център има изграден широк и сенчест паркинг, където да оставите своя автомобил.
Изисква се символична такса вход.
За да я разгледате, си отделете между 30 и 60 минути, в случай че ще правите и снимки.
Преди да ви пожелая „Приятно посещение!“ бих искал да съм убеден, че когато се разхождате из повече от впечатляващата старина, ще бъдете отлично информирани на какви велики събития е била свидетелка тя.
На 17 август 986 година в прохода Траянови врата при Щипоне (днешен Ихтиман) българите, предвождани от цар Роман, първия му пълководец и бъдещ цар Самуил и неговия брат Аарон, нанасят огромно поражение на Василий II, наречен по-късно Българоубиец, подобно на онова, което търпи император Никифор I Геник от хан Крум през 811 година.
За великата битка може да прочете повече като последвате тази връзка.
Късноантична крепост "Стенос" при прохода "Траянови врата" е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) археологически паметник на културата с категория национално значение.
Достъпът до крепостта днес е възможен за всички лица от всички възрасти!
Осигурен е и достъп за лица в инвалидни колички!
Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!
Comments