אריה
Арие в превод от иврит значи лъв.
Живял нявга един баща със своите трима сина. Казвал се Моше Авраам Арие.
Живели те във Виена – градът на музиката, изкуството и красотата.
Синовете му били от красиви по-красиви, но един от тях особено изтъквал с хубостта си и красотата си!
Случило се така, че един ден, докато момъкът се разхождал из виенските улици, го видяла снахата на императрица Мария Терезия – Жозефина и мигом се влюбила в него.
Водата не утолявала вече жаждата ѝ, храната спряла да ѝ се услажда, сънят бягал от клепките ѝ – Жозефина загубила ума си по младежа!
"Ще го открадна!" – рекла и отсекла! Прибрала го Жозефина в двореца си.
Речено сторено!
Не се понравило това дело на императора изобщо, ядосал се той и наредил семейство Арие час по-скоро да напуснат столицата.
Скитали се лъвовете немили-недраги и пътят им ги отвел на другия бряг на река Дунав – заселили се на територията на днешния български град Видин (тогава във Великата Османска империя).
Това се случило около средата на XVIII век.
Лека-полека фамилията започнала да се занимава с търговия, но скоро кърджалийските размирици ги прокудили от дунавския град.
Единият брат, носещ името Авраам, потеглил за София и започнал работа като продавач.
Тогава бил забелязан от аяна* на Самоков – Ахмед Емин Ага.
*Аянин или Аян е първенец, влиятелен гражданин в Османската империя, управител на град и неговите околности.
По онова време Самоков се славел като традиционен български град с активен икономически и духовен живот. Но нямало кой да търгува с манифактурни стоки и Емин Ага предложил на Арие да дойде в града му и да развие бизнес там.
Всъщност Емин Ага не само става причина Арие да дойде в Самоков, но го подпомага с пари и дори му отстъпва една от своите къщи, която да приюти него и семейството му.
И ето – през 1807 г. Авраам Арие е назначен с ферман за касиер на държавната каса, длъжност, която синовете му наследяват и в продължение на години по-късно също заемат.
След неговата кончина синовете му си поделят банкерството, занаятчийството и магазините. Те откупуват и събират различни видове данъци и изпращат злато във Виена, където имат сметки.
Челеби Йеуда е банкер на Хюсреф паша – аянин на Самоков, комендант на Белградската крепост и губернатор на провинция Босна. Длъжници са му високопоставени турски сановници в столицата Истанбул.
По време на Кримската война Арие основават своя банкерска къща в Цариград и снабдяват турската армия с храни, придобивани от задлъжнели турски бейове. Имат делови отношения и със самоковските чорбаджии.
Мнозина от фамилията учат в еврейското училище, клон на финансираното от барон Хирш – Алианс Израелит. Всички са отлично образовани и стават чиновници.
Години по-късно наследниците на стария Арие развиват още по-голяма дейност в Самоков. Търгуват с желязо, шаяци и кожи; закупуват десятъка на цели окръзи – Самоков, София, Ниш и Призрен.
Годините се нижат, а членовете на фамилията трупат пари и изграждат име.
Ето ни в средата на XIX век в Самоков – Арие са собственици на няколко мадана и мислят вече за построяването на модерна доменна пещ за добив на стомана.
Търговията им се простира по панаирите надлъж и нашир. Но най-много обичат да разменят монети – обменяли циркулиращите европейски златни монети срещу турски сребърни, поради което получават прозвището сарафите.
...търговията с валутите е много чиста и приятна...
...и който има нужда от пари, прибягва само до нас...
През 1854 г. Йеуда, Габриел и Авраам Арие стават инициатори за издигането на Синагогата в Самоков, ето защо техните имена са изписани със златни букви върху мраморна плоча, взидана над външната врата на сградата.
Периодът на строеж на сградата стартира през 1855 година, а дейностите по строежа приключват през 1858 година. Две години по-късно сградата е изписана.
Издигната е в долния край на град Самоков – мястото ѝ обозначава формирането на еврейска махала в града през XIX век и първата половина на XX век.
По онова време Самоков е дом на около 25 еврейски семейства, като за две десетилетия техния брой се удвоява.
В съседство със Синагогата днес е запазен единственият оцелял дом на фамилия Арие, който с вас сега ще посетим.
Сарафската къща
Самоков несъмнено е впечатляващ и невероятно красив град, заобиколен от величествените склонове на Рила, Плана, Верила и Витоша.
А тази къща несъмнено е едно китно, малко и скрито бижу, което често гостите на града някак пренебрегват и не посещават, което за мене определено е грешка.
Откривам я на минути от центъра на града и от парк "Крайискърец".
Издигната насред някогашната еврейска махала, Сарафската къща се белее насред обширен и озеленен двор, накичен със стари чемшири, уханни липи и бели брези.
Оградена е от висок, дебел и много красив дувар, изграден чрез големи обли речни камъни.
Червените турски керемиди върху него му придават възрожденски стил.
Портата е грамадна и дървена, а върху нея виждам надпис:
Побутвам тежката дъбова врата и влизам.
Тишина. Невероятно тихо е. Днес дворът е празен и наоколо няма никой.
Централната пътека, водеща от дъбовата порта в посока къщата, също е настлана с големи обли камъни, по които стъпвам леко. Край нея има фенери, които в тъмни доби сочат вярната посока на някой закъснял гост или посетител.
Зелената трева е прилежно оформена и успокоява моя поглед, който среща красотата, накъдето и да погледне.
Стари раззеленени дървета, навярно връстници на старата фамилия, хвърлят сенки по многобройните пейки, скътани под тях. Избирам една и сядам.
Вдишвам дълбоко и издишвам със задоволство.
Ранна и прохладна утрин е – едва минава 9 часа. Току-що пристигнал, а ето ме – хукнал към това потайно самоковско кътче, познато на малцина.
Не бързам. Надявам се музеят да е отворен и да имам честта и удоволствието да го разгледам.
Продължавам.
От старата каменна чешма все още струи вода. Протягам ръка – студена е, дори ледена.
Представям си как някой от фамилия Арие също е мокрил ръце и лице тук, на това място, както аз сега.
Старата каменна чешма е точно пред къщата – най-малката и най-скромната от петте палата на Арие, с площ от 380 квадратни метра и макар и с по-интимен, жилищен характер, тя е най-яркият представител на т.нар. градска симетрична или пловдивска къща.
По-късно научих, а сега споделям и с вас, че най-големият бял палат на фамилията бил невероятен – разкошен двукатен дворец със застроена площ от 600 квадрата и жилищна – 1200 квадрата.
Забележете – светлината на деня обливала този величествен дом през 101 прозореца и изпълвала с живот, радост и веселие десетте му стаи.
Разкошни дървени тавани, вградени и украсени по най-изкусен начин долапи и камини, меки цветни килими, огромни бели завеси – прелест за чудо и приказ.
Банята снабдявала с топла вода кухнята, а стаите – с топлина и уют. Мил свиден дом-шедьовър на българската възрожденска архитектура, плод на майсторлъка на самоуки самоковски майстори, който за жалост днес вече не съществува.
Протягам ръце и отварям затворените двери на Сарафската къща.
Влизам!
Ехааа!
Не съм очаквал това!
Дървените стълби на вестибюл ме въвеждат насред огромен пространствен салон.
А пред мен и над мен – Звездата на Давид*, вплетена в разкошен, великолепен, вдъхновяващ резбован таван за чудо и приказ!
*Давидовата звезда (на иврит: מָגֵן דָּוִד – Маге́н Дави́д, или Щитът на Давид; в идиш се произнася могендо́вид) е широко разпространен древен символ, който от XIX век насам се счита за свързван с еврейската идентичност и юдаизма. Представлява шестолъчна звезда, която от своя страна се получава от налагането на два равностранни триъгълника един върху друг, като горният е завъртян на 180°.
Звездата на Давид е изобразена на знамето на държавата Израел.
Съществуват много легенди за произхода и значението на този символ. Една от тях твърди, че войниците на цар Давид носят щитове с тази форма, друга твърди, че това е печатът на цар Соломон.
От центъра ѝ виси гигантски полилей, хвърлящ мека светлина върху луксозните персийски килими, в които потъват нозете ми.
Удивен съм несъмнено!
Така приятно е да стъпваш върху този разкош.
Ехааа!
Изумен стоя насред тази красота – сигурно в продължение на минути мълча и попивам всичко.
Не преставам да снимам.
Етажът е един. Стаите са шест големи и три по-малки – допълнителни и приличащи по-скоро на сепарета, разположени около вестибюла, вероятно кътове за специални гости.
Казват, че от цялото великолепие в оригинален вид са запазени единствено уникалните дърворезбени тавани, а също и някои декоративни живописни украси в обширния салон.
Вижте го! Почувствайте го!
Обзавеждането е събирано за целите на реставрираната къща и е характерно за последната четвърт на XIX век.
Трудно е да се съди доколко то е аналогично на тогавашното, но отчасти отразява духа и вкусовете на епохата – изумяващо съчетание между дърворезбени тавани и стенописи, кьошкове с миндери и европейски мебели, ниши алафранга и юклуци (стенни гардероби), персийски, т.е. ориенталски тип килими и порцелан.
В къщата има запазен хамам (домашна турска баня), характерен впрочем за самоковските домове, който се отоплявал от печка джамал**.
**Камината е зидана и облицована с плочки печка с открито или затворено със стъкло огнище, използвана и предназначена предимно за отопление на жилищата. Вместо плочки, може да се използват тухли, стъкло или камък.
В миналото в България домашното огнище в качеството си на примитивна камина е служело за отопление, готвене и осветление. Вечер цялото семейство се събирало около него. То било основен символ на семейния бит и домашната култура.
Няколко симетрично разположени врати последователно ме въвеждат от стая в стая.
Кабинетът
В ъгъла все още точно отмерва времето огромен свободно стоящ часовник с махало.
Преброихте ли прозорците? Напиращата отвън светлина е просто вълшебна – струи на талази и вътре е ден.
Работното бюро е централно разположено, а загледам ли се в четирите му ъгъла сякаш всеки момент ще чуя мощния рев на всяка от четирите резбовани лъвски глави – вероятно това е символ, свързан с името на фамилията.
Върху масата вляво от мен, подвързана в червена папка лежи хрониката на фамилия Арие.
Разглеждам я с удивление! Изучавам я с интерес.
Женската стая
Тук огромно впечатление прави широкото и меко легло, покрито с разкошен кралски балдахин.
Елегантни мебели, изваяни нощни шкафчета от двете страни на леглото и невероятно меки килими, в които потъваш.
Банята
До тази стая е разположен хамамът – банята в турски стил, от чийто горещ под се вдигала жежка пара.
Гостната
Тук всеки елемент разказва за добронамереността и гостоприемството на домакините. Широките и удобни дивани с възглавници те канят да седнеш. Из широките прозорци струи зелена светлина от градината навън.
И над всичко това грее таванът!
Видяхте ли тавана?
Абсолютен разкош! Как дори е възможно?
Фини, по-фини, та най-фини орнаменти във формата на гигантско слънце – сякаш лично Слънчо е слязъл от небето и се е настанил над мен.
Седнал съм край прозореца, гледам слънцата навън и вътре и се дивя.
Втората гостна стая
В по-малката гостна стая вероятно са се осъществявали тесни приятелски сбирки.
Наблюдавам красивите картини, разположени върху изящните мебели. Вглеждам се в надписа, поместен в левия долен ъгъл – автор е Хилда Арие (Дормонт).
След Освобождението Арие напускат Самоков, а къщите продават или изоставят. В последствие помещенията са използвани за различни цели – училищни сгради, тютюневи складове и др.
Библиотеката на фамилия Арие, за която била отредена специална стая в една от къщите, била предадена през 1896 г. на централната синагога в София. Там е намерен и оригиналът на хрониката на фамилията, написан на шпаньол.
Понастоящем Сарафската къща е основно реставрирана и работи като музей.
Стопанисва се от Фонд "Тринадесет века България".
Сарафската къща е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория национално значение.
С аромат на жермандре
Жермандре (Teucrium chamaedrys) е френското наименование на познатото у нас поддъбниче (известно още като: подъбиче, червено подъбиче, бабиче, горчива чубрица, дубче, дъбче, змийско биле, зъмска трева, трескинья белькя, количав бурен, количе, късий добри, обикновенно подъбиче, поодабниче, подубниче, поддъбниче).
Червеното подъбиче е многогодишно тревисто и медоносно растение.
Този представител на семейство Устоцветни (Lamiaceae) е разпространен в Западна Азия, Северна Африка и Европа. Видът е широко разпространен у нас и по Средиземноморието.
Защо ви разказвам това?
Защото през 1873 година двама братя французи – Емил и Миньо Буше създават фирма в Париж, Франция.
Фирмата носи името "Жермандре" и се занимава с производството и разпространението на парфюмерийни продукти – пудри, кремове, шампоани и сапуни.
Уханието, което се носи от всички тях е на жермандре – френското име на нашето българско поддъбниче, което по-горе ви представих.
Жермандре расте и в Елзас, откъдето родом са братя Буше.
Според разкази на френски историци наименованието жермандре е израз и на патриотизъм и идва от времето на подписване на един от договорите в края на Първата Световна война – Версайския.
С подписване на Версайския договор се слага край на войната между Германия и Антантата.
Подписан е във Версай, Франция на 28 юни 1919 г. – точно 5 години след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд, станало повод за началото на войната.
Една от клаузите в този договор задължава Германия да върне на Франция областите Елзас и Лотарингия.
По онова размирно време французите наричали подигравателно немските заселници по техните места german вместо allemand.
Перфектният избор на изтънчен и изящен аромат, носещ се от всички продукти, на планинско цвете изобщо не е случайно!
Но всичко по реда си.
Нека първо ви въведа в атмосферата на новото време – настъпващия XX век.
XX век – началото
Бурният XX век навлиза с пълна пара.
Маскените балове и вечеринките започвали през ноември и завършвали през март, обилно гарнирани с вино, питиета, танци, смешки и светски разговори. На мода били валсът, кадрилът, кан-канът, танци като полка, шотиш, галоп, Па д’Еспан.
Модните европейски забави били привнесени в българското общество по модел на Западна Европа. В самото начало било прието да се разграничават женските от мъжките забавления. Тогава жените в буржоазните среди започнали да организират т. нар. журфикси или женски сбирки, които се провеждали в точно определен ден и час. На тези сбирки обикновено дамите ходели с ръкоделие, а домакинята ги гощавала с домашно приготвени сладкиши.
В определени клубове в столицата, както и в по-големи градове, започнали да се организират събирания файф-ъ-клок. Женските благотворителни дружества организирали танци, поднасяли чай, а вечер се играел бридж.
В същото време мъжете имали доста по-голям избор при забавленията си, които варирали от традиционния зияфет (от турски – пир, гощавка, веселба) и се стигне до кафенетата и казината – основно мъжка територия.
Няма как да не спомена елегантността, блясъка и тържествеността на офицерските балове. Организацията им била тромава и сложна и отнемала седмици. Имало специален дрескод – униформа от определен вид. Менюто и музиката също били предварително селектирани.
Дамите били особено превъзбудени, защото месеци преди събитието се приготвяли изтънчени и дълги бални рокли, бляскави диаманти и перли, сребро, злато и скъпоценни камъни.
Намерението България да бъде част от културното пространство на Европа вълнува така силно българите през този период. Възприемането на модните тенденции е устрем към ново начало, промяна и развитие. Модните увлечения на българите са огледало на облеклото на западното общество, към което страната се интегрира.
Българката е елегантна жена, красива и достойна, търсеща комуникация.
По това време доминираща е френската модна школа – Париж е доказана столица на блясъка, лукса и красотата. Първият моден диктатор – Пол Поаре, създател на жената на новото време, е безспорен лидер в света на висшата мода. Поаре използва великолепни платове в брилянтни цветове.
Градската култура бележи ръст и бурно се появяват нови социални общности – лекари, адвокати, чиновници, учители.
Появява се и се утвърждава новата градска мода – елегантното дневно облекло на града, съчетаващо деловия и ежедневен стил.
Стилът, който се налага е нео-ампир, предимно в силуета на роклята.
Живописните капели се носят над прическите в духа на мадам Помпадур. Пример са също така роклите, вдъхновени от античността и Ориента.
Дамите имат потребност както от тежкия аромат за вечерните салони, така и от леките ухания за социалните си общувания през деня.
Така че изборът на деликатния мирис на планинското цвете не е никак случаен за епохата. Ароматът на жермандре става удобен и надлежен, както за висшето общество, така и за чиновничките и дори за работничките, които постепенно разкриват предимствата на дамската козметика.
Братя Буше създават революционен козметичен продукт – оцветената пудра за лице, която постепенно ще се превърне в днешния фон дьо тен.
Произведението им влудява първо Франция, а след това и цяла Европа.
Но Емил умира, а Миньо е убит на фронта и фирмата е продадена на трима амбициозни братя българи – Исак, Жак и Леон Арие. Аврам Арие пък основава клон на фирмата в Букурещ.
Братята допълват уханията с богати български аромати – роза, лавандула и мента.
Успехът е гарантиран и светкавичен!
Фирмата процъфтява!
В нея работят близо 1300 работника в цели три града, а централната фабрика се намира на булевард "Мария Луиза" 58 в столицата до известния през 40-те години хотел "Савоя".
Арие се превръщат в най-авторитетната парфюмерийна фирма на Балканите, дори ги наричат Ротшилд* на Балканите.
*Ротшилд (на немски: Rothschild) – банкерска династия от европейски евреи, опериращи в Европа от края на XVIII век до днес. Представителите на фамилията са изявени меценати, общественици и филантропи.
Семейство Арие е многобройно и задружно. Занимават се широко с благотворителност.
По онова време L’Oréal притежават единствено няколко клона във Франция и малка фабрика, която произвежда евтини шампоани и оцветители за коса.
С началото на Втората Световна война приказката свършва.
Законът за защита на нацията, гласуван от парламента през декември 1940 г. и подписан от цар Борис III на 20 януари 1941 г., както и цялата последвала го поредица от закони и разпоредби, най-напред поставят под контрол, а след това и напълно ликвидират еврейските предприятия, собственост и граждански права.
Идва август 1942 г. и Комисарството по еврейските въпроси.
Следват черни списъци, "еврейско производство", специални отличителни знаци – Давидовата звезда на син фон в опаковката са само някои от мерките на нацистката атака срещу собствениците.
Най-напред влиятелните и богати евреи, след това – всички!
Първоначално икономически Холокост, после и физически.
За кратък срок са унищожени около 6 хиляди еврейски предприятия, 226 от които са големи дружества. На собствениците им най-напред е наложен еднократен данък, който е толкова непосилно висок, че в много случаи представлява фактическа конфискация. Банковите им сметки са блокирани и достъпът до тях е така ограничен, че обрича собствениците на мизерия.
Спестяванията са поставени под запор.
През есента на 1942 година единият от братята – 56-годишния Леон Рафаел Арие (собственик на "Жермандре"), заедно с племенника му – 36-годишния Рафаел Исаак Арие (завеждащ пласмента и син на другия собственик, са арестувани.
На 15 април следващата година в 6:00 сутринта в двора на Софийския затвор двамата са обесени без присъствие на адвокати и без да бъдат предупредени близките.
Съсипана е цяла една просперираща фамилия, оставила следи в обществения, икономическия и културния живот.
През следващите две години многобройното семейство окончателно се разпада, няколко от най-близките умират от естествена смърт, други загиват, а трети се разбягват, подгонени в различни посоки на света.
Как се стига до град Самоков?
Самоков е град в Югозападна България. Намира се в Софийска област.
Градът е най-големият в областта и е административен център на Община Самоков.
Самоков отстои на:
60 километра (на около час с автомобил) от столицата
130 километра (на около 1 час и 45 минути с автомобил) от град Пловдив
490 километра (на около 5 часа и 48 минути с автомобил) от град Варна
368 километра (на около 3 часа и 55 минути с автомобил) от град Бургас
98 километра (на около 12 минути с автомобил) от курорт "Боровец"
Как се стига до Сарафската къща?
Намира се на улица "Княз Дондуков" 11 и на около 900 метра (на около 11 минути ходене пеш) северно от парк "Крайискърец".
Какво може да се посети в близост?
Разходката из град Самоков е изключително приятна и горещо ви я препоръчвам!
Задължително отделете време и разгледайте храм "Успение Богородично".
Невероятно красивият храм "Св. Николай Чудотворец" в Самоков е задължителен за посещение.
Когато се изморите от разходки в този изключително красив български град, отморете подобаващо край езерото с пернати в парк "Крайискърец".
На 10 километра от Самоков (на 12 минути с автомобил) се намира курорта "Боровец". От тук стартира пътеката към Черната скала.
В курорта "Боровец" посетете храм "Преображение Господне" – уникална по рода си в България дървена църква, която ще откриете в курорта Боровец.
На 2,5 километра от "Боровец" (на около 6 минути с автомобил) ще откриете Царска Бистрица – дворец на владетелите от Третото българско царство (1878 г. – 1947 г.).
На 20 километра от Самоков (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното селце Радуил, скътано край склоновете на Рила.
В селото разгледайте красивата църква "Рождество на Пресвета Богородица".
На 4 километра от Самоков (на около 5 минути с автомобил) ще откриете чаровното селце Доспей, където може да разгледате паметника на Паисий.
На 12 километра от Самоков (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Говедарци. Задължително посетете извора на любовта!
На 8 километра от Самоков (само на около 9 минути с автомобил) ще откриете началото на екопътека "Бели Искър".
На 40 километра от Самоков (на около 45 минути с автомобил) се намира зеленото селце Костенец.
В края на селото в северните склонове на Рила може да посетите очарователния и пълноводен през цялата година Костенски водопад.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!