top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Сарафската къща в Самоков и историята на фамилия Арие

Актуализирано: 1.03

אריה

Арие в превод от иврит значи лъв.


Живял нявга един баща със своите трима сина. Казвал се Моше Авраам Арие.

Живели те във Виена – градът на музиката, изкуството и красотата.

Синовете му били от красиви по-красиви, но един от тях особено изтъквал с хубостта си и красотата си!

Случило се така, че един ден, докато момъкът се разхождал из виенските улици, го видяла снахата на императрица Мария Терезия – Жозефина и мигом се влюбила в него.

Водата не утолявала вече жаждата ѝ, храната спряла да ѝ се услажда, сънят бягал от клепките ѝ – Жозефина загубила ума си по младежа!

"Ще го открадна!" – рекла и отсекла! Прибрала го Жозефина в двореца си.


Речено сторено!


Не се понравило това дело на императора изобщо, ядосал се той и наредил семейство Арие час по-скоро да напуснат столицата.


Скитали се лъвовете немили-недраги и пътят им ги отвел на другия бряг на река Дунав – заселили се на територията на днешния български град Видин (тогава във Великата Османска империя).


Това се случило около средата на XVIII век.


Лека-полека фамилията започнала да се занимава с търговия, но скоро кърджалийските размирици ги прокудили от дунавския град.


Единият брат, носещ името Авраам, потеглил за София и започнал работа като продавач.

Тогава бил забелязан от аяна* на Самоков – Ахмед Емин Ага.


*Аянин или Аян е първенец, влиятелен гражданин в Османската империя, управител на град и неговите околности.


По онова време Самоков се славел като традиционен български град с активен икономически и духовен живот. Но нямало кой да търгува с манифактурни стоки и Емин Ага предложил на Арие да дойде в града му и да развие бизнес там.


Всъщност Емин Ага не само става причина Арие да дойде в Самоков, но го подпомага с пари и дори му отстъпва една от своите къщи, която да приюти него и семейството му.


И ето – през 1807 г. Авраам Арие е назначен с ферман за касиер на държавната каса, длъжност, която синовете му наследяват и в продължение на години по-късно също заемат.


След неговата кончина синовете му си поделят банкерството, занаятчийството и магазините. Те откупуват и събират различни видове данъци и изпращат злато във Виена, където имат сметки.

Челеби Йеуда е банкер на Хюсреф паша – аянин на Самоков, комендант на Белградската крепост и губернатор на провинция Босна. Длъжници са му високопоставени турски сановници в столицата Истанбул.


По време на Кримската война Арие основават своя банкерска къща в Цариград и снабдяват турската армия с храни, придобивани от задлъжнели турски бейове. Имат делови отношения и със самоковските чорбаджии.


Мнозина от фамилията учат в еврейското училище, клон на финансираното от барон Хирш – Алианс Израелит. Всички са отлично образовани и стават чиновници.


Години по-късно наследниците на стария Арие развиват още по-голяма дейност в Самоков. Търгуват с желязо, шаяци и кожи; закупуват десятъка на цели окръзи – Самоков, София, Ниш и Призрен.


Годините се нижат, а членовете на фамилията трупат пари и изграждат име.


Ето ни в средата на XIX век в Самоков – Арие са собственици на няколко мадана и мислят вече за построяването на модерна доменна пещ за добив на стомана.


Търговията им се простира по панаирите надлъж и нашир. Но най-много обичат да разменят монети – обменяли циркулиращите европейски златни монети срещу турски сребърни, поради което получават прозвището сарафите.


...търговията с валутите е много чиста и приятна...

...и който има нужда от пари, прибягва само до нас...


През 1854 г. Йеуда, Габриел и Авраам Арие стават инициатори за издигането на Синагогата в Самоков, ето защо техните имена са изписани със златни букви върху мраморна плоча, взидана над външната врата на сградата.


Периодът на строеж на сградата стартира през 1855 година, а дейностите по строежа приключват през 1858 година. Две години по-късно сградата е изписана.

Издигната е в долния край на град Самоков – мястото ѝ обозначава формирането на еврейска махала в града през XIX век и първата половина на XX век.


По онова време Самоков е дом на около 25 еврейски семейства, като за две десетилетия техния брой се удвоява.


В съседство със Синагогата днес е запазен единственият оцелял дом на фамилия Арие, който с вас сега ще посетим.


Сарафската къща

Самоков несъмнено е впечатляващ и невероятно красив град, заобиколен от величествените склонове на Рила, Плана, Верила и Витоша.

А тази къща несъмнено е едно китно, малко и скрито бижу, което често гостите на града някак пренебрегват и не посещават, което за мене определено е грешка.


Откривам я на минути от центъра на града и от парк "Крайискърец".

Издигната насред някогашната еврейска махала, Сарафската къща се белее насред обширен и озеленен двор, накичен със стари чемшири, уханни липи и бели брези.


Сарафската къща в град Самоков: дом на фамилия Арие
Сарафската къща

Оградена е от висок, дебел и много красив дувар, изграден чрез големи обли речни камъни.

Червените турски керемиди върху него му придават възрожденски стил.

Портата е грамадна и дървена, а върху нея виждам надпис:



Побутвам тежката дъбова врата и влизам.


Тишина. Невероятно тихо е. Днес дворът е празен и наоколо няма никой.


Централната пътека, водеща от дъбовата порта в посока къщата, също е настлана с големи обли камъни, по които стъпвам леко. Край нея има фенери, които в тъмни доби сочат вярната посока на някой закъснял гост или посетител.



Зелената трева е прилежно оформена и успокоява моя поглед, който среща красотата, накъдето и да погледне.


Стари раззеленени дървета, навярно връстници на старата фамилия, хвърлят сенки по многобройните пейки, скътани под тях. Избирам една и сядам.

Вдишвам дълбоко и издишвам със задоволство.

Ранна и прохладна утрин е – едва минава 9 часа. Току-що пристигнал, а ето ме – хукнал към това потайно самоковско кътче, познато на малцина.

Не бързам. Надявам се музеят да е отворен и да имам честта и удоволствието да го разгледам.


Продължавам.

От старата каменна чешма все още струи вода. Протягам ръка – студена е, дори ледена.

Представям си как някой от фамилия Арие също е мокрил ръце и лице тук, на това място, както аз сега.


Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

Старата каменна чешма е точно пред къщата – най-малката и най-скромната от петте палата на Арие, с площ от 380 квадратни метра и макар и с по-интимен, жилищен характер, тя е най-яркият представител на т.нар. градска симетрична или пловдивска къща.


Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

По-късно научих, а сега споделям и с вас, че най-големият бял палат на фамилията бил невероятен – разкошен двукатен дворец със застроена площ от 600 квадрата и жилищна – 1200 квадрата.

Забележете – светлината на деня обливала този величествен дом през 101 прозореца и изпълвала с живот, радост и веселие десетте му стаи.

Разкошни дървени тавани, вградени и украсени по най-изкусен начин долапи и камини, меки цветни килими, огромни бели завеси – прелест за чудо и приказ.

Банята снабдявала с топла вода кухнята, а стаите – с топлина и уют. Мил свиден дом-шедьовър на българската възрожденска архитектура, плод на майсторлъка на самоуки самоковски майстори, който за жалост днес вече не съществува.


Протягам ръце и отварям затворените двери на Сарафската къща.

Влизам!


Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

Ехааа!


Не съм очаквал това!


Дървените стълби на вестибюл ме въвеждат насред огромен пространствен салон.

А пред мен и над мен – Звездата на Давид*, вплетена в разкошен, великолепен, вдъхновяващ резбован таван за чудо и приказ!


*Давидовата звезда (на иврит: מָגֵן דָּוִד‎ – Маге́н Дави́д, или Щитът на Давид; в идиш се произнася могендо́вид) е широко разпространен древен символ, който от XIX век насам се счита за свързван с еврейската идентичност и юдаизма. Представлява шестолъчна звезда, която от своя страна се получава от налагането на два равностранни триъгълника един върху друг, като горният е завъртян на 180°.

Звездата на Давид е изобразена на знамето на държавата Израел.

Съществуват много легенди за произхода и значението на този символ. Една от тях твърди, че войниците на цар Давид носят щитове с тази форма, друга твърди, че това е печатът на цар Соломон.


От центъра ѝ виси гигантски полилей, хвърлящ мека светлина върху луксозните персийски килими, в които потъват нозете ми.

Удивен съм несъмнено!

Така приятно е да стъпваш върху този разкош.


Ехааа!


Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

Изумен стоя насред тази красота – сигурно в продължение на минути мълча и попивам всичко.

Не преставам да снимам.



Етажът е един. Стаите са шест големи и три по-малки – допълнителни и приличащи по-скоро на сепарета, разположени около вестибюла, вероятно кътове за специални гости.


Казват, че от цялото великолепие в оригинален вид са запазени единствено уникалните дърворезбени тавани, а също и някои декоративни живописни украси в обширния салон.


Вижте го! Почувствайте го!


Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

Обзавеждането е събирано за целите на реставрираната къща и е характерно за последната четвърт на XIX век.


Трудно е да се съди доколко то е аналогично на тогавашното, но отчасти отразява духа и вкусовете на епохата – изумяващо съчетание между дърворезбени тавани и стенописи, кьошкове с миндери и европейски мебели, ниши алафранга и юклуци (стенни гардероби), персийски, т.е. ориенталски тип килими и порцелан.


В къщата има запазен хамам (домашна турска баня), характерен впрочем за самоковските домове, който се отоплявал от печка джамал**.


**Камината е зидана и облицована с плочки печка с открито или затворено със стъкло огнище, използвана и предназначена предимно за отопление на жилищата. Вместо плочки, може да се използват тухли, стъкло или камък.

В миналото в България домашното огнище в качеството си на примитивна камина е служело за отопление, готвене и осветление. Вечер цялото семейство се събирало около него. То било основен символ на семейния бит и домашната култура.


Няколко симетрично разположени врати последователно ме въвеждат от стая в стая.


Кабинетът

Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

В ъгъла все още точно отмерва времето огромен свободно стоящ часовник с махало.


Преброихте ли прозорците? Напиращата отвън светлина е просто вълшебна – струи на талази и вътре е ден.


Работното бюро е централно разположено, а загледам ли се в четирите му ъгъла сякаш всеки момент ще чуя мощния рев на всяка от четирите резбовани лъвски глави – вероятно това е символ, свързан с името на фамилията.


Върху масата вляво от мен, подвързана в червена папка лежи хрониката на фамилия Арие.

Разглеждам я с удивление! Изучавам я с интерес.


Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

Женската стая

Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

Тук огромно впечатление прави широкото и меко легло, покрито с разкошен кралски балдахин.

Елегантни мебели, изваяни нощни шкафчета от двете страни на леглото и невероятно меки килими, в които потъваш.


Банята

До тази стая е разположен хамамът – банята в турски стил, от чийто горещ под се вдигала жежка пара.


Гостната

Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

Тук всеки елемент разказва за добронамереността и гостоприемството на домакините. Широките и удобни дивани с възглавници те канят да седнеш. Из широките прозорци струи зелена светлина от градината навън.


И над всичко това грее таванът!

Видяхте ли тавана?


Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

Абсолютен разкош! Как дори е възможно?

Фини, по-фини, та най-фини орнаменти във формата на гигантско слънце – сякаш лично Слънчо е слязъл от небето и се е настанил над мен.


Седнал съм край прозореца, гледам слънцата навън и вътре и се дивя.


Втората гостна стая

В по-малката гостна стая вероятно са се осъществявали тесни приятелски сбирки.


Наблюдавам красивите картини, разположени върху изящните мебели. Вглеждам се в надписа, поместен в левия долен ъгъл – автор е Хилда Арие (Дормонт).


Сарафската къща на фамилия Арие в град Самоков

След Освобождението Арие напускат Самоков, а къщите продават или изоставят. В последствие помещенията са използвани за различни цели – училищни сгради, тютюневи складове и др.


Библиотеката на фамилия Арие, за която била отредена специална стая в една от къщите, била предадена през 1896 г. на централната синагога в София. Там е намерен и оригиналът на хрониката на фамилията, написан на шпаньол.


Понастоящем Сарафската къща е основно реставрирана и работи като музей.

Стопанисва се от Фонд "Тринадесет века България".


Сарафската къща е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория национално значение.

С аромат на жермандре

Жермандре (Teucrium chamaedrys) е френското наименование на познатото у нас поддъбниче (известно още като: подъбиче, червено подъбиче, бабиче, горчива чубрица, дубче, дъбче, змийско биле, зъмска трева, трескинья белькя, количав бурен, количе, късий добри, обикновенно подъбиче, поодабниче, подубниче, поддъбниче).


Червеното подъбиче е многогодишно тревисто и медоносно растение.

Този представител на семейство Устоцветни (Lamiaceae) е разпространен в Западна Азия, Северна Африка и Европа. Видът е широко разпространен у нас и по Средиземноморието.


Защо ви разказвам това?

Защото през 1873 година двама братя французи – Емил и Миньо Буше създават фирма в Париж, Франция.


Фирмата носи името "Жермандре" и се занимава с производството и разпространението на парфюмерийни продукти – пудри, кремове, шампоани и сапуни.

Уханието, което се носи от всички тях е на жермандре – френското име на нашето българско поддъбниче, което по-горе ви представих.


Жермандре расте и в Елзас, откъдето родом са братя Буше.


Според разкази на френски историци наименованието жермандре е израз и на патриотизъм и идва от времето на подписване на един от договорите в края на Първата Световна война – Версайския.

С подписване на Версайския договор се слага край на войната между Германия и Антантата.

Подписан е във Версай, Франция на 28 юни 1919 г. – точно 5 години след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд, станало повод за началото на войната.

Една от клаузите в този договор задължава Германия да върне на Франция областите Елзас и Лотарингия.

По онова размирно време французите наричали подигравателно немските заселници по техните места german вместо allemand.


Перфектният избор на изтънчен и изящен аромат, носещ се от всички продукти, на планинско цвете изобщо не е случайно!


Но всичко по реда си.

Нека първо ви въведа в атмосферата на новото време – настъпващия XX век.


XX век – началото

Бурният XX век навлиза с пълна пара.


Маскените балове и вечеринките започвали през ноември и завършвали през март, обилно гарнирани с вино, питиета, танци, смешки и светски разговори. На мода били валсът, кадрилът, кан-канът, танци като полка, шотиш, галоп, Па д’Еспан.


Модните европейски забави били привнесени в българското общество по модел на Западна Европа. В самото начало било прието да се разграничават женските от мъжките забавления. Тогава жените в буржоазните среди започнали да организират т. нар. журфикси или женски сбирки, които се провеждали в точно определен ден и час. На тези сбирки обикновено дамите ходели с ръкоделие, а домакинята ги гощавала с домашно приготвени сладкиши.


В определени клубове в столицата, както и в по-големи градове, започнали да се организират събирания файф-ъ-клок. Женските благотворителни дружества организирали танци, поднасяли чай, а вечер се играел бридж.


В същото време мъжете имали доста по-голям избор при забавленията си, които варирали от традиционния зияфет (от турски – пир, гощавка, веселба) и се стигне до кафенетата и казината – основно мъжка територия.


Няма как да не спомена елегантността, блясъка и тържествеността на офицерските балове. Организацията им била тромава и сложна и отнемала седмици. Имало специален дрескод – униформа от определен вид. Менюто и музиката също били предварително селектирани.


Дамите били особено превъзбудени, защото месеци преди събитието се приготвяли изтънчени и дълги бални рокли, бляскави диаманти и перли, сребро, злато и скъпоценни камъни.


Намерението България да бъде част от културното пространство на Европа вълнува така силно българите през този период. Възприемането на модните тенденции е устрем към ново начало, промяна и развитие. Модните увлечения на българите са огледало на облеклото на западното общество, към което страната се интегрира.


Българката е елегантна жена, красива и достойна, търсеща комуникация.


По това време доминираща е френската модна школа – Париж е доказана столица на блясъка, лукса и красотата. Първият моден диктатор – Пол Поаре, създател на жената на новото време, е безспорен лидер в света на висшата мода. Поаре използва великолепни платове в брилянтни цветове.


Градската култура бележи ръст и бурно се появяват нови социални общности – лекари, адвокати, чиновници, учители.


Появява се и се утвърждава новата градска мода – елегантното дневно облекло на града, съчетаващо деловия и ежедневен стил.

Стилът, който се налага е нео-ампир, предимно в силуета на роклята.

Живописните капели се носят над прическите в духа на мадам Помпадур. Пример са също така роклите, вдъхновени от античността и Ориента.


Дамите имат потребност както от тежкия аромат за вечерните салони, така и от леките ухания за социалните си общувания през деня.


Така че изборът на деликатния мирис на планинското цвете не е никак случаен за епохата. Ароматът на жермандре става удобен и надлежен, както за висшето общество, така и за чиновничките и дори за работничките, които постепенно разкриват предимствата на дамската козметика.


Братя Буше създават революционен козметичен продукт – оцветената пудра за лице, която постепенно ще се превърне в днешния фон дьо тен.

Произведението им влудява първо Франция, а след това и цяла Европа.


Но Емил умира, а Миньо е убит на фронта и фирмата е продадена на трима амбициозни братя българиИсак, Жак и Леон Арие. Аврам Арие пък основава клон на фирмата в Букурещ.

Братята допълват уханията с богати български аромати – роза, лавандула и мента.

Успехът е гарантиран и светкавичен!


Фирмата процъфтява!

В нея работят близо 1300 работника в цели три града, а централната фабрика се намира на булевард "Мария Луиза" 58 в столицата до известния през 40-те години хотел "Савоя".


Арие се превръщат в най-авторитетната парфюмерийна фирма на Балканите, дори ги наричат Ротшилд* на Балканите.


*Ротшилд (на немски: Rothschild) – банкерска династия от европейски евреи, опериращи в Европа от края на XVIII век до днес. Представителите на фамилията са изявени меценати, общественици и филантропи.


Семейство Арие е многобройно и задружно. Занимават се широко с благотворителност.


По онова време L’Oréal притежават единствено няколко клона във Франция и малка фабрика, която произвежда евтини шампоани и оцветители за коса.


С началото на Втората Световна война приказката свършва.


Законът за защита на нацията, гласуван от парламента през декември 1940 г. и подписан от цар Борис III на 20 януари 1941 г., както и цялата последвала го поредица от закони и разпоредби, най-напред поставят под контрол, а след това и напълно ликвидират еврейските предприятия, собственост и граждански права.


Идва август 1942 г. и Комисарството по еврейските въпроси.


Следват черни списъци, "еврейско производство", специални отличителни знаци – Давидовата звезда на син фон в опаковката са само някои от мерките на нацистката атака срещу собствениците.

Най-напред влиятелните и богати евреи, след това – всички!

Първоначално икономически Холокост, после и физически.


За кратък срок са унищожени около 6 хиляди еврейски предприятия, 226 от които са големи дружества. На собствениците им най-напред е наложен еднократен данък, който е толкова непосилно висок, че в много случаи представлява фактическа конфискация. Банковите им сметки са блокирани и достъпът до тях е така ограничен, че обрича собствениците на мизерия.


Спестяванията са поставени под запор.


През есента на 1942 година единият от братята – 56-годишния Леон Рафаел Арие (собственик на "Жермандре"), заедно с племенника му – 36-годишния Рафаел Исаак Арие (завеждащ пласмента и син на другия собственик, са арестувани.

На 15 април следващата година в 6:00 сутринта в двора на Софийския затвор двамата са обесени без присъствие на адвокати и без да бъдат предупредени близките.


Съсипана е цяла една просперираща фамилия, оставила следи в обществения, икономическия и културния живот.


През следващите две години многобройното семейство окончателно се разпада, няколко от най-близките умират от естествена смърт, други загиват, а трети се разбягват, подгонени в различни посоки на света.


Как се стига до град Самоков?

Самоков е град в Югозападна България. Намира се в Софийска област.

Градът е най-големият в областта и е административен център на Община Самоков.


Самоков отстои на:

  • 60 километра (на около час с автомобил) от столицата

  • 130 километра (на около 1 час и 45 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 490 километра (на около 5 часа и 48 минути с автомобил) от град Варна

  • 368 километра (на около 3 часа и 55 минути с автомобил) от град Бургас

  • 98 километра (на около 12 минути с автомобил) от курорт "Боровец"



Как се стига до Сарафската къща?

Намира се на улица "Княз Дондуков" 11 и на около 900 метра (на около 11 минути ходене пеш) северно от парк "Крайискърец".



Какво може да се посети в близост?

Разходката из град Самоков е изключително приятна и горещо ви я препоръчвам!


Главната на град Самоков
Центърът на град Самоков

Задължително отделете време и разгледайте храм "Успение Богородично".


Църква "Успение Богородично" в град Самоков, известна и като Митрополитска църква
Храм "Успение Богородично" (Митрополитска църква)

Невероятно красивият храм "Св. Николай Чудотворец" в Самоков е задължителен за посещение.


Храм "Свети Николай Чудотворец" в град Самоков
Храм "Св. Николай Чудотворец"

Когато се изморите от разходки в този изключително красив български град, отморете подобаващо край езерото с пернати в парк "Крайискърец".


Парк "Крайискърец" в град Самоков
Парк "Крайискърец"

На 10 километра от Самоков (на 12 минути с автомобил) се намира курорта "Боровец". От тук стартира пътеката към Черната скала.


Черната скала край курорт Боровец в Рила
Черната скала

В курорта "Боровец" посетете храм "Преображение Господне" – уникална по рода си в България дървена църква, която ще откриете в курорта Боровец.


Дървената църква "Преображение Господне" в курорта Боровец в Рила
Дървената църква "Преображение Господне"

На 2,5 километра от "Боровец" (на около 6 минути с автомобил) ще откриете Царска Бистрица – дворец на владетелите от Третото българско царство (1878 г. – 1947 г.).


Царска Бистрица – дворец на владетелите от Третото българско царство (1878 г. – 1947 г.)
Царска Бистрица

На 20 километра от Самоков (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното селце Радуил, скътано край склоновете на Рила.


Село Радуил
Дървеният орел на Радуил

В селото разгледайте красивата църква "Рождество на Пресвета Богородица".


Църква "Рождество на Пресвета Богородица" в Радуил
Храм "Рождество на Пресвета Богородица"

На 4 километра от Самоков (на около 5 минути с автомобил) ще откриете чаровното селце Доспей, където може да разгледате паметника на Паисий.


Паметник на Паисий Хилендарски в село Доспей, община Самоков
Паметник на Паисий Хилендарски в село Доспей

На 12 километра от Самоков (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Говедарци. Задължително посетете извора на любовта!


Изворът на любовта в село Говедарци
Изворът на любовта

На 8 километра от Самоков (само на около 9 минути с автомобил) ще откриете началото на екопътека "Бели Искър".


Екопътека "Бели Искър"
Екопътека "Бели Искър"

На 40 километра от Самоков (на около 45 минути с автомобил) се намира зеленото селце Костенец.


Село Костенец, община Костенец
Село Костенец

В края на селото в северните склонове на Рила може да посетите очарователния и пълноводен през цялата година Костенски водопад.


Костенски водопад
Костенски водопад

И като за финал, мили мои приятели,

не бива да пропускате да разгледате

специалния албум с фото моменти –

открити, изживени, заснети и споделени с вас!



537 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page