Никъде не съм виждал такава дивна природа! Селото е закътано някъде в облаците сред китна природа. Планини отляво и отдясно го притискат, стремейки се да се съберат на юг, дето стена им прегражда небосклона. Тъкмо под нея в едно възхитително чаровно кътче, потънало в зеленина и свежест, се гуши село Радуил. Село стратегическо с нова черква. Картината наоколо имаше величествена омайност на планински мир, от нея вееше поезията на колосално зелено.
Аз никъде в България не съм виждал село в по-омайна местност в по-разкошна уединеност при приоблачни висини сред горските обятия.
Иван Вазов, посещавайки Радуил на път към Великата Рилска пустиня
Вазов е дълбоко впечатлен от мястото!
И спокойно мога да отбележа, че не само великият писател е дълбоко впечатлен от това невероятно място!
Как се стига до Радуил?
Село Радуил се намира в планински район на северните склонове на Рила, 9 километра от курорта Боровец, 22 километра от град Самоков, 16 километра от град Костенец.
През него преминава добре поддържан винаги проходим и при тежки зимни условия с добра асфалтова покривка второкласен път от Републиканската пътна мрежа. Селото е второ по големина в община Самоков.
В центъра на Радуил може да разгледате красивата сграда на кметството, в която се помещава и горското стопанство.
Радуил е разположено на 833 метра надморска височина.
Климатът е умерено-континентален, сравнително мек с влияние от топлите въздушни течения, които идват по долината на река Марица. То е първото населено място, през което преминава реката.
Селото се намира при изворите на великата и много известна река Хеброс (Марица), която се влива пълноводна и могъща в Мраморно море. Върхът, под който тя извира, се вижда от селото целият обвит в преспи. Мисля, че ако Аллах реши да слезе на земята някога, то той ще се появи оттам. Реката преминава през селото, а по двата ѝ бряга представляващи просторни ливади и благодатни, окичени с плодове градини, са наредени къщите около триста на брой.
Населението изповяда християнска заблуда, няма правоверни.
Радуил е повече от Рая!
Евлия Челеби – турски изследовател в България
История
Не са намерени писмени документи или исторически данни, от които да се вижда точното време на заселването на селото. Историкът-изследовател Росица Ангелова пише по разкази на местни жители, столетници и стари хора, че селото води началото си 150 години преди основаването на Самоков, който се е появил през 14 век след падането на България под османско владичество.
По времето на османската власт Радуил е под закрилата и привилегията на закона на рударските селища в турската империя. В него не е имало турско население с изключение на собственика на маданите (ковачници за желязо). Той е наемал хората, работещи на „Видните“, където се е топяло желязото и на „Маданите", където е ставало изковаването на готовото желязо във вид на „Расовичи" – пръти и така е извозвано до Турция. Основната част от населението на селото са се занимавали с направата на дървени въглища — кюмюр.
Последният мадан в Радуил е и последен работил на Балканския полуостров, той заглъхва през 1900 година. Като поминък на населението остава дърводобивът и дървопреработването. Изграждат се десетки бичкии за бичене на трупи.
Освобождението на Радуил от османска власт става след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. До този момент Радуил е гранично селище.
В Радуил е живял в продължение на една година писателят Христо Смирненски, изпратен на чист въздух да се лекува от туберкулоза. Тук той пише много от разказите си, като един от тях е "Пожар в Рила".
Друга известна личност, живял повече от двадесет години там, е скулпторът Христо Лозев.
От неговата ръка е направен паметникът в центъра на селото в чест на загиналите радуилци през 1912-1913 година.
В Радуил е живял и работил големият български писател Николай Хайтов.
Започва работа като инженер-лесовъд в Радуилския участък на горско стопанство „Боровец“ през 1952 година, където работи до 1954 година.
Влиза в конфликт с началниците си, заради отпуснатата суха и паднала дървена маса за нуждите на местното население.
Годините, прекарани в селото, описва в книгата си „Дневник“ – книга първа, издадена през 1988 година.
По случай 90-годишнината от рождението на Николай Хайтов, през 2009 г. признателните радуилци издигнаха чешма-паметник с негов барелеф и обособиха парк с беседка до къщата, където е живял.
Много сюжети от негови разкази са увековечени там.
Днес в Радуил живеят само православни християни. Селото е известно като малката Света гора, защото разполага с две черкви и дванадесет параклиса.
Старата черква "Свети Никола" е построена по времето на османската власт и в противоречие на всички турски закони е издигната на на най-високото място на селото и високо над земята. За нея е бил издействан специален указ от пашата.
Църквата "Рождество на Пресвета Богородица", която днес ще ви покажа, се намира в центъра на селото. Построена е през 1900 година.
В нейния двор има Социален дом за подпомагане на бедни.
И двете черкви са богато изографисани. Също така богато са изографисани някои от параклисите и манастира „Покров Богородичен“.
Какво може да се разгледа в близост?
На 25 километра от Радуил (на около 31 минути с автомобил) се намира зеленото селце Костенец.
В края на селото в северните склонове на Рила може да посетите очарователния и пълноводен през цялата година Костенски водопад.
На 9 километра от Радуил (на 13 минути с автомобил) се намира курорта Боровец.
От тук стартира пътеката към Черната скала.
Задължително посетете храм "Преображение Господне" – уникална по рода си в България дървена църква, която ще откриете в курорта Боровец.
На 2,5 километра от Боровец (на 6 минути с автомобил) ще откриете Царска Бистрица – дворец на владетелите от Третото българско царство (1878 г. – 1947 г.).
На 20 километра от Радуил (на 26 минути с автомобил) се намира град Самоков.
В Самоков може да разгледате красивата църква "Св. Николай Чудотворец".
Може да разгледате храм "Успение на Св. Богородица Митрополитска".
И задължително да посетите вълшебния парк "Крайискърец".
Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!