Kliment Village, Karlovo Region – a long history with the scent of roses, lavender and culture
- Stefan Ivanov
- 10 hours ago
- 12 min read
The road that leads to one of the most beautiful corners of Bulgaria
There are places that you don't just visit, but that you discover on your own.
The journey to the village of Kliment, Karlovo Region, especially in the embrace of spring, is one of the most picturesque and exciting experiences on Bulgarian roads.
Накъдето и да обърнеш поглед, Стремската долина те омайва с искрящо зелено, хълмове, които нежно се диплят в подножието на Същинска Средна гора, и величествения силует на Стара планина на север.
Това пътуване бе породено от едно истинско вдъхновение, след като най-случайно открихме снимки на това скрито културно бижу в социалните мрежи и пожелахме семейно да го извървим заедно.
Какъв път само!? На колко места спирахме, само за да се насладим на чутовните пролетни гледки, разкриващи се на север, запад, изток и юг.
Пролетта бе навсякъде около нас и със своето неповторимо вълшебство, включващо цвят и ухания, непрестанно омагьосваше нашите сетива, които бяха заслепени от изящна красота. И ние спирахме и снимахме, и снимахме, и спирахме... Очаровани, ненаситни, омаяни, не – дори опиянени, озарени от пролетния приказен унес на чаровната Стремска долина.
Това е един от парадоксите на времето, а именно когато път, който обикновено се взема за минути, ти отнема часове...
Ето го и Климент в далечината!
Добре дошли в село Климент, Карловско
В дясно край пътя ни очаква поредната приятна изненада!
Това е България – моята и твоята България, нашата България, от гранит и мрамор! Мястото на село Климент е отбелязано с голяма разцъфтяла роза! Невероятно!
На пилон до гранитна България се вее българския трикольор. Гледка, която на фона на заснежените била на Балкана така стопля сърцата, че в този момент си мислиш:
Едва ли има нещо по-красиво на този свят!
Една от най-красивите главни български улици
Спираш. Снимаш. Потегляш, а край тебе – една от най-красивите главни български улици!
Не познаваме никого от Климент, честно. Нямаме никакви предварително уговорени срещи. Това не е политическа статия, нито каквато и да е друга, целяща популяризиране на конкретна фирма, партия или институция. Нямаме представа кой е кметът на това селце. Не ни се плаща за тази публикация. Тук сме благодарение на случаен пост в социалните мрежи, разкриващ частица българщина, докоснала ни нежно. Тъй като ни се е случвало и друг път, а именно да бъдем случайно и изненадващо въвличани в какви ли не безкрайно странни сценарии, ето защо много държим да уточним всичко това още сега!
Красотата ни доведе тук! Любовта към България ни доведе тук!
И сега, виждайки с какъв хъс, плам и устрем е градено всичко – направо настръхваме!
Е, как да не кажеш от сърце – БРАВО! Браво, климентци! Браво, българи!
И ето ни там – на селския мегдан, паркирахме до сградата на Кметството, втурвайки се на лов за красоти.
Село Климент, Карловско – извор на живот
Географско положение и природна прегръдка
Село Климент е разположено в централната част на китната Стремска долина, на надморска височина от 421 метра.
Намира се на около 18 километра от град Карлово и на около 60 километра от Пловдив.
Климатът тук е умереноконтинентален – зимата е мека, а лятото носи приятна средногорска прохлада, правейки района изключително благоприятен, както за земеделие, така и за туризъм.
Здраве от недрата на земята – минерален извор "Банята"
През 1966 г. в землището на селото е извършен дълбок сондаж (768 метра), заведен като сондаж №12 в находище "Климент".
Откритият минерален извор извира с температура около 30°C. Водата притежава отлични физико-химични свойства за балнеолечение, много близки до тези на водите в град Хисаря.
Тя оказва изключително благоприятно въздействие при кожни, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания, остеопороза и възстановяване след оперативни състояния.
Важна бележка за посетителите: поради високото съдържание на флуор и естествен уран, водата не е годна за постоянна питейна употреба.
Времеви разстояния за пешеходни маршрути от с. Климент
Селото е перфектен изходен пункт за планински преходи из Същинска Средна гора.
Основните дестинации и времеви разстояния са организирани в следващата таблица:
Дестинация / Обект | Време от село Климент | Време от хижа "Седемте партизани" |
Хижа "Седемте партизани" (904 м н.в.) | 2:00 ч. | — |
Връх Орел (1203 м н.в.) | 3:30 ч. | 1:30 ч. |
Местност Коритата | 3:30 ч. | 1:30 ч. |
Град Хисаря | 8:00 ч. | 4:00 ч. |
Местност Кози грамади | 5:00 ч. | 3:00 ч. |
Връх Фенера (1480 м н.в.) | 5:02 ч. | 3:02 ч. |
Околовръст на Синджирбунар | 5:10 ч. | 3:10 ч. |
Връх Алексица (1535 м н.в.) | 5:30 ч. | 3:30 ч. |
Връх Чивира (1444 м н.в.) | 6:30 ч. | 4:30 ч. |
Връх Средногорец | 7:30 ч. | 5:30 ч. |
Връх Богдан (1603 м н.в. – първенец) | 11:30 ч. | 9:00 ч. |
Град Копривщица | 14:30 ч. | 12:00 ч. |
Из страниците на вековната история
Името и коренът през вековете
Срещу площад "Свети Климент Охридски" е инсталирано едно феноменално хрумване, което ни остави без думи – голяма, метална, разлистваща се книга.
Това е паметник на словото, паметта и традициите.
Книга, която не просто разлистихме, а изживяхме лист по лист, усещайки пулса на едно будно, гордо и изконно българско село. Място, което съчетава в едно любовта към природата, земята, традицията, автентичното и съвременното.
Разгърнахме глава първа от книга "Климент". Ето как започва тя:
Скъпи жители и гости на село Климент,
Днес Вие разлиствате страниците на една многовековна история, която оживява пред очите Ви! Пред Вас стои възможността да се превъплътите в традиционните образи на климентски кукер, на коледар, на красива розоберачка, на умел борец или на щастлив младоженец. Тук ще усетите магията на родните корени, ще „облечете“ одеждите на Вашите прадеди и ще се потопите в течащия бит и култура.
Огледайте се! Навсякъде около Вас блика фолклорното богатство на предците ни! По дуварите са изрисувани пъстри тракийски шевици, шарени бродерии и традиционни плетива. Големите цветни пана Ви провокират да ги доближите и да напаснете в тях Вашите лица.
Тръгвайте! Подарете си тази разходка във времето, припомнете си миналото ни и го разкажете на децата си! За да знаят и те откъде са тръгнали и накъде са се устремили!
Животът по тези благословени земи датира от дълбока древност.
Свидетелство за това са множеството тракийски могили в землището, останките от наблюдателна кула и крепостна стена на връх Калето, както и римски монети от епохата на императорите Юстиниан I и Анастасий I. Най-ранните открити артефакти в района на минералния извор датират от ранния неолит (около 6000 г. преди Христа), като част от тях днес се пазят в Историческия музей в Карлово.
В турски данъчни регистри от 1576 г. селото е заведено под името Карагилере (Карагилири). Преданието разказва, че името дошло от турски бей, чийто кон затъва в калта на селското дере. Местните момчета му помогнали да излезе, а той възкликнал:
Браво на тези кара (черни) келеши (сиромаси)!
Друга легенда свързва името с основателя – турчин на име Кара Али.
До 1934 година селото носи името Окчулар – от турски ок – лък, и окчу – майстор на лъкове + лар – окончание за множествено число в турски – т.е. майстори на лъкове, или казано накратко – лъчници, а побългареният му вариант е Овчеларе, с което име е по-известно. От 1934 до 1960 година носи името Свети Климент.
Изпитанията на духа и Зората на Свободата
В навечерието на Руско-турската освободителна война (1876 г.) в селото има 130 български и 50 турски къщи, а основен поминък е розопроизводството. Годината 1877 носи неописуеми страдания – при настъплението на руските войски, редовната турска армия и башибозук опожаряват селото до основи.
Къщи, розови насаждения и реколта изгарят в пламъците, а населението бяга панически в Балкана. Мнозина са избити или затворени в Пловдивския затвор.
Свободата изгрява на 28.12.1877 г. (стар стил), донесена от предния отряд на генерал-лейтенант Павел Карцов. След Санстефанския мир оцелелите се завръщат върху пепелищата и с неогъваем дух съграждат Климент наново.
Изкупуват земите на турските чифликчии и още през 1879 г. отварят първото училище в къщата на Коста Гюзелев, с учител Петър Пандуров.
Хроника на напредъка: бележитите години на Климент
За да разберем как изгорялото до основи село се превръща в днешното модерно и будно селище, трябва да погледнем неговата детайлна хронология, запечатана на площада и разказана от уникалната автобусна спирка срещу него:
Името през вековете: от първите писмени сведения през 1576 г. до днес, селото сменя името си четири пъти. Започва като Окчулар (с българска Овчарска махала), през 1887 г. става Овчеларе, през 1934 г. приема името Св. Климент, а от 1960 г. отпада първата частица, за да остане просто Климент.
Градивните десетилетия: ХХ-ти век е време на мащабно съзидание. През 1940 г. се вдига новото училище, през 1946 г. Евтим Панчев ръководи електрификацията, а през 1969 г. селото е изцяло водоснабдено. През 1972 г. се появява модерната сграда на кметството със здравна служба и стадион.
Сините огледала и Балкана: благословеният с вода район получава своите два язовира – яз. "Климент 2" (Кривча), строен между 1956 г. и 1960 г., и по-големият яз. "Климент 1", открит на 09.04.1971 г.
Междувременно, през 1965 г. в местността Тарафови ниви изниква обичаната хижа "Седемте партизани".
Новото време: през 2006 г. площадът се сдобива с паметника на 73-мата паднали герои, през 2013 г. е завършена новата читалищна сграда, а през 2015 г. се ражда гордостта на селото – първата в България "Алея на родовете", обединила 54 местни фамилии.
Духовност, просвета и институционално достойнство
Храм "Свети Георги"
Издигнат с доброволния труд и средства на родолюбивите вярващи климентци, както и с дарение от тогавашния турски управник Хаджи Паша Мустанов. Първата копка е направена на 01.04.1863 г. от майсторите Михал Цанин и Пею Николов, а освещаването е извършено на Гергьовден – 6 май 1869 г. Величественият иконостас с 26 икони е изписан от известния карловски зограф Илия Недков. През 1928 г. към храма е издигната и камбанарията, превръщайки църквата в непревзет стожер на българската духовност.
Народно читалище "Васил Левски – 1928 г."
Основано е на 26.02.1928 г. в кръчмата на Спас Паунов – Бакалина от будните местни мъже Коста Гюзелев, Васил Генчев, Васил Пандуров и Йоаким Петров.
Днес читалището е модерен културно-информационен център, стожер на социалния живот.
То пази богата снимкова история на селото, етнографска сбирка и развива забележителна самодейност чрез женска, мъжка и детска певчески групи, танцов ансамбъл, група за изворен фолклор и кукерски колектив.
Символите на селото: герб и химн
Климент притежава достойнството на голям град със свои собствени институционални символи. Гербът, дело на Петър Манолов, изобразява девойка в носия, държаща в една ръка кошница с грозде, а в друга – прясно изпечена питка, обгърната от златни житни класове, рози и чанове – събирателен образ на богатството на Стремската долина.
Под него стои завета към климентци:
Климентци, нека помним корените си, за да знаем откъде сме тръгнали и накъде отиваме!
Химнът на село Климент (по текст на Мариян Кръстев) е истинска поетична изповед, която оглася площада:
🎵 Химн на село Климент
Автор: Мариян Кръстев
На Родопи прегърнало юга
и опило с ухание на рози,
на тебе сме, пътнико, драги,
пътните музики и дози.
Вековна е твойта съдба
и гордо простора небесен
разнася на твойта земя
измислена някога песен.
Над него се вдига Балкана,
закрилял Средна гора,
с любов дивна в Стряма
се влива с чиста вода!
Щоу детинско слънце изгрее,
тук радва омайна запрят,
подканя Орела бели,
гора средногорска шуми!
Разказва история стара,
поглед юнашки шепти
за скъпата бащина вяра,
че Климент е жив и надежда
в тук земния рай!
Припев:
Че пътят единствен отвежда
към теб – без начало и край,
че Климент е жив и надежда
и тук е земният рай!
Обредният и поминъчен кръговрат (живите традиции на Климент)
Пролетни обичаи
🎭 Старчов ден: провеждан около Сирни Заговезни, това е най-шумният и чакан празник.
Климентските старци (кукери) прогонват зимния студ и злите сили с тежки чанове и хлопки.
В костюмите им преобладават белият и червеният цвят за здраве, а пищните им маски (кукули) са богато украсени с цветя от плат, вещаещи реколта от рози, и разноцветни панделки върху козите кожи (циркове).
🌸 Лазаровден: девойките, пременени в пъстри традиционни невестински премени (предавани от поколения), обикалят къщите и пеят за берекет.
Избират своя водачка – Кума, а стопаните ги даряват с яйца.
🥚 Великден: на Велики Четвъртък се боядисват яйцата с естествени багрила (бръшлян, коприва, лук). В неделя децата борят яйцата, търсейки най-здравото – Борак.
🌿 Гергьовден и кантарът "Капона": патронен празник на храма. Нощта преди празника младите булки мият нощвите на реката. Извършват се обредни захрани на овцете със спореж и млечок, колят се гергьовски агнета и се връзват пищни люлки в църковния двор.
На обяд мъжете теглят децата си на старинния кантар Капона за здраве.
Летен поминък, жътва и мистика
🐑 Стрижбата на овцете: започва веднага след Гергьовден.
Изпраната на реката вълна се влачи на дарак, изпреда се и се тъче на стан за ушиване на традиционните сукмани, престилки и потури.
🌹 Розопроизводството – световна слава: основен поминък с над 1110 декара масиви. Именно в Климент е произведено първото биологично розово масло в България! Розоберът на гюла започва рано сутрин по роса, съпроводен от красиви средногорски песни.
💜 Лавандулата – Лилавото море: първият разсад е донесен в края на XIX-ти век от Никола Топалов. За разлика от розата, лавандулата изисква жарко слънце и се жъне по пладне, когато концентрацията на етерични масла е най-висока.
🦋 Обичаят "Пеперуда": летен ритуал за измолване на дъжд. Избира се девойка (сираче или последно дете), покрива се изцяло със свежа зеленина и обикаля селото под звуците на обредни песни. Стопаните я поливат с вода, а накрая ергените потапят босите ѝ крака в реката.
🌾 Жътва и хляб: златните класове се прибират със сърп и паламарка, вършеят се с дървена диканя на хармана и се чистят на вятър. През целия тежък труд над нивата ехти звънка климентска песен.
🕯️ Тайнството на баенето: древен лечебен ритуал против уроки и страх, леене на куршум и гасене на въглен. Предава се в пълна тайна, шепнешком, от баба на внуче: Кажи го три пъти на децата, преди да изчезнат думите....
Есенно-зимен цикъл, лов и сватби
🐗 Ловната дружинка: основана през 1908 г., тя е сред най-старите и горди в региона.
Климентските мъже са страстни ловци, чийто зимен трофей е дивото прасе, а летен – пъдпъдъци, патици и гургулици.
💍 Климентската сватба и борбата на свахите: вдигат се предимно през зимата.
Празненството е мащабен маратон от четвъртък до вторник! В неделя насред двора се провежда борба между свахите (свекървата и тъщата) по ризи – вярва се, че която надвие, такъв ще е полът на първото внуче.
Изпълнява се ритуалът Орашляк с три обредни чаши, а на прага се лее вино за завет: Мъжът е глава на къщата, но жената е сърцето на дома!
🎄 Коледарите и уникалното "Мъу": на Бъдни вечер коледарските групи („куди“) благославят всеки дом.
Домакините ги даряват с краваи и боговица. Всяка песен в Климент завършва с уникалното, характерно само за това село възклицание – "Мъу"!
🐄 Животновъдство: черно-шарената крава е символ на поминъка по тучните пасища, от чието мляко климентските стопанки подквасват прочутото гъсто кисело мляко и майсторят крехко сирене и кашкавал.
🤼♂️ Спасовден: ден на традиционния селски събор и големите народни борби. Победителите пехливани се награждават с жива стока (коч, теле, агне). Ден за завръщане на всички родови наследници от чужбина.
🧵 Магията на гайтана: сръчните климентски жени са украсявали сукманите си със сложни геометрични и растителни орнаменти от вълнен шнур (гайтан), кодиращи родова история, статус и защита.
По този начин разслистихме и последната глава от книга "Климент".
Родова признателност и вечна памет
Паметник на загиналите във войните климентци
Издигнат на площада в знак на вечна признателност към синовете на Климент, дали живота си в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.
Монументът представлява величествена гранитна арка с вграден в нея Кръст за храброст, върху която са изписани имената на местните герои, останали безсмъртни в паметта на поколенията.
Единствената в България Алея на родовете
Уникален за страната ни проект, разположен в сърцето на селото.
Чрез поредица от паметни пана и плочи се проследява генеалогията и историята на най-големите и стари основополагащи родове в Климент.
Символизирана от "Дървото на родовете" (вековния дъб), алеята е крепител на корена и паметта.
Финалната страница затваря книгата на Климент с един вечен, разтърсващ завет:
Скъпи климентци, пазете паметта на предците ни, защото те издигнаха това село от пепелищата с вяра, труд и любовь! Нека делата им ни вдъхновяват, а корените ни да ни държат силни, накъдето и да ни отведе пътят!
Дигитален пътеводител за туриста
Село Климент е жив, дишащ и туптящ паметник на българския дух.
То предлага съвършена комбинация от етнографско богатство, занаяти, кукерски фестивали, лековита минерална вода и зашеметяващи планински екопътеки.
Благодарение на родолюбието на местните хора и кмета, Климент е дестинация, която всеки българин трябва да извърви.
Основни обекти за посещение в регулацията и околностите:
1. Храм "Св. Георги" (1869 г.)
2. Народно читалище "Васил Левски – 1928 г." и Етнографският музей
3. Площад "Св. Климент Охридски": Алея на родовете, Паметник на загиналите във войните и Паметник на Св. Климент Охридски
4. Традиционна дестилерия за етерично-маслени култури (розоварна)
5. Минерален извор "Банята"
6. Хижа "Седемте партизани" (с въжен атракцион и класна стая на открито)
7. Екопътека "Климент" с красивите дървени мостчета
8. Връх Калето (останки от средновековна крепост) и Старите римски мостове (Кемера)
9. Параклисите в околността: "Св. Спас", "Св. Троица", "Св. Илия" и "Св. Марина"
10. Старата кория (вековна дъбова гора) и Тракийската могила
Обозначени туристически маршрути по картата на Климент:
● Син маршрут (Духовно-исторически): свързва параклисите "Св. Троица" и "Св. Спас" с останките от средновековната църква и крепостта "Калето".
● Зелен маршрут (Природен): води на североизток към Старата кория, старинните римски мостове и параклиса "Св. Марина".
● Жълт маршрут (Археологически): пътят на юг към параклиса "Св. Илия" и древната Тракийска могила.
Настройте сетивата си за магията на Средногорието и посетете това благословено място!
Това е село Климент, Карловско – дълголетна история с аромат на рози, лавандула и култура!
Как се стига до село Климент, Карловско?
Село Климент се намира в Южна България, на територията на община Карлово, област Пловдив. Намира в планински район на северния склон на Същинска Средна гора към Стремската долина.
Климент отстои на:
146 километра (на около 2 часа и 21 минути с автомобил) от столицата
60 километра (на около 1 час и 12 минути с автомобил) от град Пловдив
416 километра (на около 4 часа и 51 минути с автомобил) от град Варна
294 километра (на около 3 часа и 1 минути с автомобил) от град Бургас
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments