Това е една много, много стара и изключително красива църква.
Осветена е през далечната 1793 година.
Издигната е със средствата на родолюбиви самоковци на място, където преди това е имало по-малка църква от ХVІІ век.
Как се стига до тук?
Наполовина скрита в земята е – такива са били тежките закони на онова тъмно време.
Оградена е с висок каменен дувар.
През 1805 година е започнало ново изграждане на църквата с цел превръщането ѝ от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна.
Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм.
Запазеният и до сега молитвен салон е с масивни каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба, средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията.
От изток е прибавена олтарна абсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон.
Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци.
Казват, че за деня на освещаването изключителният майстор от Света гора Андон изрязал иконостас, амвон, архиерейски и епитропски тронове, два проскенитария.
Дърворезбата е върху орехови дъски, които конски керван пренесъл от далечния Атон.
Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на зографа Христо Димитров. Този иконостас е първият паметник, ознаменувал раждането на Самоковската художествена школа.
Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладуро.
През 1833 година майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса като ги свързал с архитектоничното членение, което майстор Андон дал на своето творение. Резбованата преграда на олтара се превърнала в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка.
Така двама майстори, дошли в различни времена в Самоков, създават с творческо великолепие един паметник на резбарското изкуство, който се превръща в школа за майсторите-резбари от Самоков, а техният иконостас остава ненадминат в своето майсторство.
Днес, наред с уникалната дърворезба, в църквата се пазят икони на основоположника на самоковската школа Христо Димитров, Захари Зограф, Иван Николов Иконописец, Никола Образописов, Захари Попрадойков, Коста Геров – Антикаров, Михаил Белстойнев.
Храм "Успение Богородично" в Самоков, известна и като Митрополитска църква, е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и художествен паметник на културата с категория национално значение.
Непременно я посетете и вие и склонете глава в смирение!
Какво може да се разгледа в близост?
Разходката из град Самоков е изключително приятна и горещо ви я препоръчвам!
Задължително отделете време и разгледайте храм "Свети Николай Чудотворец".
В двора на църквата ще видите гроба на Паисий Хилендарски.
Когато се уморите от разходки в този изключително красив български град, отморете подобаващо край езерото с пернати в парк "Крайискърец".
На 10 километра от Самоков (на 12 минути с автомобил) се намира курорта Боровец. От тук стартира пътеката към Черната скала.
В курорта Боровец посетете храм "Преображение Господне" – уникална по рода си в България дървена църква, която ще откриете в курорта Боровец.
На 2,5 километра от Боровец (на 6 минути с автомобил) ще откриете Царска Бистрица – дворец на владетелите от Третото българско царство (1878 г. – 1947 г.).
На 20 километра от Самоков (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното селце Радуил, скътано край склоновете на Рила.
В селото разгледайте красивата църква "Рождество на Пресвета Богородица".
На 4 километра от Самоков (на 5 минути с автомобил) ще откриете чаровното селце Доспей, където може да разгледате паметника на Паисий.
На 12 километра от Самоков (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Говедарци. Задължително посетете извора на любовта!
На 8 километра от Самоков (само на 9 минути с автомобил) ще откриете началото на екопътека "Бели Искър".
На 40 километра от Самоков (на около 45 минути с автомобил) се намира зеленото селце Костенец.
В края на селото в северните склонове на Рила може да посетите очарователния и пълноводен през цялата година Костенски водопад.
Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!