В Римската империя разпъването на кръст бил най-жестокият начин за изпълнение на смъртна присъда, тъй като причинявал бавна и мъчителна смърт.
Чрез разпятие били екзекутирани най-опасните престъпници сред робите (бунтовници, предатели и убийци).
Преди престъпникът да бъде прикован на кръста, бил подложен на бичуване с камшик, изработен от кожени върви, чиито краища завършвали с парчета метал, кост или стъкло. Бичуването причинявало силна болка, дълбоки рани и кървене.
С цел предотвратяване на преждевременната смърт на осъдения, бичуването се ограничавало до 40 удара. След това за раменете на престъпника завързвали напречната греда на кръста (патибулум) и той трябвало да я носи до мястото на екзекуцията.
На осъдения на смърт ръцете и краката били или заковавани с гвоздеи към дървената основа, или били пристягани към нея посредством въжета. Гвоздеите били забивани в дългите кости на крайниците, а не в дланите и стъпалата, защото съществувала опасност прикования под силата на собствената си тежест да се "измъкне" от кръста.
Смъртта настъпвала в период от 3 ÷ 4 часа до 3 ÷ 4 дни най-често вследствие на задушаване, причинено от развиващия се белодробен оток, възпрепятстващ дишането.
Допълнителни причини за смърт на разпнатия били дехидратацията и загубата на кръв от раните.
За разпъването на кръст римският историк Цицерон пише, че е най-жестокото и отвратително наказание.
Исторически сведения за разпятието на Исус Христос
Двама светски историци описват събития, в които се споменава разпятието на Исус Христос от Пилат Понтийски – управител (прокуратор) на римската провинция Юдея в периода от 26 година до 36 година при управлението на император Тиберий.
Юдейският историк Йосиф Флавий, роден през 37 ÷ 38 г. сл. Хр. в Йерусалим, в своето съчинение "Юдейски древности" разказва за Исус Христос като за историческа личност:
В това време живял Исус, човек мъдър, ако въобще той може да бъде наречен човек. Той извършвал чудесни дела и бил учител на хората, които жадно възприемали истината. Той привлякъл към себе си много юдеи и много елини.
Той бил Месия.
И когато Пилат, по обвинение от нашите първи лица, го осъдил на разпятие, тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни.
На третия ден той им се явил отново жив, както за това и за много други негови чудни деяния са предизвестили боговдъхновени пророци. И християнският род, който е получил от Него своето име, съществува и до днес.
Публий Корнелий Тацит – римски историк и политик, живял около 54 ÷ 120 г. сл. Хр., в своите произведения "Диалог" и "Анали" описва историята на Римската империя от смъртта на нейния основател Август през 14 година до смъртта на император Домициан през 96 година.
По повод запалването на Рим през 64 година и обвиненията, че самият император Нерон е отговорен за пожара, Тацит пише:
И така Нерон, за да обори слуховете, потърсил виновните и предал на смърт тези, които със своята мерзост навлекли върху себе си всеобщата ненавист и които тълпата нарекла християни. Христос, от чието име произлиза това название, е екзекутиран при Тиберий от прокуратора Пилат Понтийски.
Библейските евангелия за разпятието на Христос
Четиримата евангелисти (Матей, Марко, Лука и Йоан) описват подробно предаването на разпятие на Божия Син от Пилат Понтийски, самото разпятие и мъчителната смърт на кръста.
Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията, а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
Затова Пилат излезе при тях и каза:
В какво обвинявате Тоя човек?
В отговор му рекоха:
Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.
А Пилат им рече:
Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон.
Юдеите му рекоха:
Нам не е позволено да умъртвим никого.
(За да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).
И тъй Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза:
Ти юдейски Цар ли си?
Исус отговори:
От себе си ли казваш това или други са ти говорили за Мене?
Пилат отговори:
Че аз юдеин ли съм?
Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене.
Какво си сторил?
Исус отговори:
Моето царство не е от този свят.
Ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.
А сега царството Ми не е оттук.
Затова Пилат Му каза:
Тогава, Ти цар ли си?
Исус отговори:
Ти право казваш, защото Аз съм цар.
Аз за това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината.
Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.
Пилат Му каза:
Що е истина?
И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им:
Аз не намирам никаква вина в него.
А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата.
Желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?
Тогава те пак закрещяха, казвайки:
Не Тоя, но Варава.
А Варава беше разбойник.
Тогава Пилат взе Исуса и го би.
И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха, приближиха се при Него и казваха:
Здравей, царю юдейски!
И удряха Му плесници.
Тогава Пилат пак излезе вън и каза им:
Ето, извеждам ви Го вън, за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.
Исус, прочее, излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха.
Пилат им казва:
Ето човекът!
А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки:
Разпни Го!
Разпни Го!
Пилат им каза:
Вземете Го вие и разпнете Го, защото аз не намирам вина в Него.
Юдеите му отговориха:
Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.
А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши. И пак влезе в преторията и каза на Исуса:
Ти от къде си?
А Исус не му даде отговор.
Затова Пилат Му казва:
На мене ли не говориш?
Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпна?
Исус му отговори:
Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе, затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне.
Юдеите, обаче, викаха, казвайки:
Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел.
Всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.
А Пилат като чу тия думи изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.
Светото евангелие от Йоан 18:28-40, 19:1-13
И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза:
Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?
(Понеже знаеше, че от завист го предаваха.)
При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат:
Не струвай нищо на Тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него.
А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.
Управителят в отговор им рече:
Кого от двамата искате да ви пусна?
А те рекоха:
Варава.
Пилат им казва:
Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос?
Те всички казват:
Да бъде разпнат!
А той каза:
Че какво зло е сторил?
А те още повече закрещяха, казвайки:
Да бъде разпнат!
И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа и каза:
Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник, вие гледайте.
И целият народ в отговор рече:
Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.
Светото евангелие от Матей 27:17-25
Затова той им Го предаде да бъде разпнат.
И така, взеха Исуса и Той сам, носейки кръста Си, излезе.
Светото евангелие от Йоан 19:16-17
И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
А Исус се обърна към тях и рече:
Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си, защото, ето идат дни, когато ще рекат:
"Блажени неплодните и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили".
Тогава ще почнат да казват на планините:
"Паднете върху нас" и на хълмовете:
"Покрийте ни", защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
И с него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците – единия отдясно Му, а другия отляво.
А Исус каза:
Отче, прости им, защото не знаят какво правят.
И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
Светото евангелие от Лука 23:26-34
А беше третият час, когато Го разпнаха.
Светото евангелие от Марко 15:25
И людете стояха, та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки:
Други е избавил, нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет и казваха:
Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.
А над Него имаше и надпис:
Тоя е Юдейският Цар.
И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки:
Нали си Ти Христос?
Избави Себе Си и нас!
А другият в отговор го смъмра, като каза:
Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили, а Този не е сторил нищо лошо.
И каза:
Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
А Исус му рече:
Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
Светото евангелие от Лука 23:35-43
При кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.
Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си:
Жено, ето син ти!
После каза на ученика:
Ето майка ти!
И от онзи час ученикът я прибра у дома си.
Светото евангелие от Йоан 19:25-27
А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. Около деветия час Исус извика със силен глас:
Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Светото евангелие от Матей 27:45-46
След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието, рече:
Жаден съм.
А като беше сложен там съд, пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.
Исус като прие оцета, рече:
Свърши се.
Светото евангелие от Йоан 19:28-30
Исус извика със силен глас и рече:
Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.
И това като рече, издъхна.
Светото евангелие от Лука 23:46
И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина).
А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, уплашиха се твърде много и думаха:
Наистина този беше Син на Бога.
Светото евангелие от Матей 27:51-54
И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите и да ги дигнат оттам. Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса. Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищялите. Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода. И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно, и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. Защото това стана, за да се изпълни написаното:
Кост Негова няма да се строши и пак на друго място писанието казва:
Ще погледнат на Него, Когото прободоха.
След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му. Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
И тъй взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.
А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден, защото гробът беше наблизо.
Светото евангелие от Йоан 19:31-42
Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата, и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:
Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече:
След три дни ще възкръсна.
Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа:
Възкръсна от мъртвите.
Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
Пилат им рече:
Вземете стража, идете, вардете Го както знаете.
Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.
Светото евангелие от Матей 27:59-66
Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.
Деяния на апостолите 3:18
Пророчества в Стария завет за смъртта на Христос
Цар Давид е живял през около 1039 ÷ 969 година преди Христос.
В Псалом 22 той пише:
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш на думите на охкането ми?
Аз съм червей, а не човек, укоряван от човеците и презиран от людете. Всички, които ме гледат, ругаят ме. Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Той упова на Господа, нека го избави. Нека го избави понеже има благоволение в него.
Отвориха срещу мене устата си, като лъв, който граби и реве.
Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости.
Сърцето ми стана като восък.
Разтопява се всред вътрешностите ми.
Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми.
Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Защото кучета ме обиколиха.
Тълпа от злодейци ме окръжи.
Прободоха ръцете ми и нозете ми.
Мога да преброя всичките си кости.
Хората се взират в мене и ме гледат.
Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребие.
Псалом 22:1, 6-8, 13-18
В Псалом 31:5 пише:
В Твоята ръка предавам духа си.
Пророк Исая е живял през около 766 ÷ 686 година преди Христос.
В Исая 53 глава пророкът пише:
Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал. И както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме.
Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път. И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си, както агне, водено на клане и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Чрез угнетителен съд беше грабнат.
А кой от Неговия род разсъждаваше, че беше отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?
И определиха гроба Му между злодеите, но по смъртта Му при богатия. Защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му.
Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал. Когато направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити. Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им.
Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели корист със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници беше причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците.
Исая 53:3-12
Защо Исус Христос – Божият Син доброволно понесъл всички страдания, подигравки, унижения и най-мъчителната смърт без самият Той да е извършил грях и без да е имал никаква вина?
Нашият Господ Исус Христос даде Себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят според волята на нашия Бог и Отец.
Посланието на апостол Павел към галатяните 1:4
Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
Послание на апостол Павел към колосяните 1:19-20
Господ надникна от небесата над човешките чада, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха.
Няма кой да прави добро, няма нито един.
Псалми 14:2-3
Няма праведен нито един.
Няма никой разумен.
Няма кой да търси Бога.
Послание на апостол Павел към римляните 3:10
Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра.
Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпение.
Послание на апостол Павел към римляните 3:23-25
Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.
Послание на апостол Павел към римляните 6:23
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Светото евангелие от Йоан 3:16
В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.
В това се състои Любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.
Първото послание на апостол Йоан 4:9-10
За нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.
Второто послание на апостол Павел към коринтяните 5:21
Йоан (Кръстител) вижда Исус, че иде към него и казва:
Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
Светото евангелие от Йоан 1:29
Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.
Първо послание на апостол Йоан 3:5
В края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
Евреи 9:26
Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата.
Първото послание на апостол Петър 2:24
Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос, Който умря за нас.
Първото послание на апостол Павел към солунците 5:9
Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия), но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
Посланието на апостол Павел към римляните 5:7
Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.
Посланието на апостол Павел към Тита 2:14
Като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец без недостатък и пречист.
Първото послание на апостол Петър 1:18-19
В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни според богатството на Неговата благодат.
Посланието на апостол Павел към ефесяните 1:7
Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух.
Първото послание на апостол Петър 3:18