top of page
  • Stefan Ivanov

Бисерът на Хисаря


Отечество любезно, как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весели долини, там планини гиганти,

земята пълна с цвете, небето със брилянти...

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Иван Вазов

Хисаря, Камилите

1882 година


Вила Момина

Винаги ще помня първата ми разходка в Хисаря – дълбоко впечатлен и пленен завинаги от величествените руини на Диоклецианопол. Несъмнено!


Но една рушаща се сграда, насред огромна буренясала градина, успя да ме грабне още по-силно.


При спомена настръхвам!

Години след това не пропусках да мина пак оттам. Да погледам гордата ѝ осанка, просторните веранди, панорамните прозорци, все по-западащата фасада, ронещата се жълта мазилка, широките прогнили стълбища...


Била е чудно красива навремето. Несъмнено!


Как бих желал да я видя в нейната младост, когато тъкмо е била издигната – нова, модерна, бляскава, слънчева, свежа, усмихната и... жива!


Да се разходя тук...


Сравнявана е с дворец!

Дълги години по-късно аз продължавах да нямам ни най-малка представа кой е живял тук, защо продължава да се руши и най-вече каква е историята на тази повече от впечатляваща старина.


Едва през миналата година, попадайки на стара фотография съвсем случайно, научих едно име от един коментар под снимката.


Вила "Момина" е било името ѝ и е била известна като бисерът на Хисаря!

Доста се порових в мрежата, докато събера всеки факт, докато грижливо подредя и изложа всичко в тази публикация, защото навярно има и други, не по-малко впечатлени от тази сграда, които, също като мен, са се питали защо.


И историята ѝ, както и гордата ѝ осанка, се оказаха изключителни!


Скъпи приятели, това е историята на един български генерал.


Генералът и неговият ангел

Генерал-майор Тодор Марков е роден на 21 май 1870 година в тогавашното китно средногорско селце Киселери (още Хисар Кюселери, по-късно Момина баня, а понастоящем квартал на град Хисаря).


Бащата на Тодор – поп Марко, ръководи и духовно напътства строежа на бележития храм "Успение Богородично", издигнат през 1883 година, който и днес ще откриете в квартал "Момина баня" на Хисаря.


След основното училище, младият Тодор завършва с отличен успех и Пловдивската гимназия през 1888 година, като през есента на същата година постъпва на военна служба.


На 21 години завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София (днес Национален военен университет).


През 1893 година 23 годишният Тодор завършва топографска и кавалерийска школа, а през лятото на следващата година е произведен в чин поручик.


Междувременно като младши офицер до последните години на 19-ти век служи в София, в Първи конен полк.


По това време среща и голямата си и единствена любов – Мария.


Пълното ѝ име е Мария Стайкова Маркова. Тя е от Карлово.


Из личния дневник на Тодор:


19 юлий 1898 година.

Вчера се годих.

Колко горчивина аз преживях в един ден, който хората очакват като най-светлия в живота си…

В неделя, на 22 юли, две години преди настъпването на новия век, 28 годишният Тодор се венчава за десет години по-младата от него Мария – моята Мика, както той ѝ казва.


Венчават се в църквата "Света Богородица". На събитието присъства единствено кумата Мима Младенова.


Двамата остават бездетни.

Бащата на Тодор – поп Марко е против тази любов и не пожелава да отиде в Карлово, за да уважи сватовете.


Началото на семейния им съвместен живот, продължил над 50 години, не е леко.


Следва висш офицерски курс и на 1 ноември 1900 година Тодор Марков е вече с чин капитан.


Из личния дневник на Тодор:


…Но аз много обичам Мика и не мога да я оставя да стане жертва на една среда, гдето ще бъде нещастна…


Двамата млади заминават за Русия, където през 1902 година Тодор завършва и Генералщабната академия в Санкт-Петербург.


Обратно в България, през 1903 година капитан Марков служи като младши офицер адютант във Втора пехотна тракийска дивизия. За известно време е управляващ и българското консулство в Солун.


На 19 септември 1906 година е издигнат в чин майор. Двамата с Мика живеят на квартира в София.


В периода 1906 – 1907 година майор Марков заема поста началник-щаб на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия.


През 1908 година Тодор става началник на разузнавателна секция в Щаба на армията, а в периода от 1910 до 1912 година е началник-щаб на Кавалерийската инспекция.


След избухването на Балканската война (по-късно известна като Първата балканска война) на 26 септември 1912 година подполковник Марков е назначен за началник-щаб на конната дивизия, с която се сражава на Тракийския военен театър (който се оказва може би най-важният театър на военните действия).


Докато Тодор участва в най-кръвопролитната битка (с над 20 000 убити и ранени) през войната – Люлебургаско-Бунархисарската операция, неговата Мика, тази изключителна жена, е доброволка от Червения кръст и цери ранените в Разпределителната болница в София.

След започването на Втората балканска война, наречена още Междусъюзническата, през месец юни следващата година, подполковник Марков е издигнат в чин полковник и е пратен като военно аташе в Цариград.


В ролята на български дипломат, владеещ няколко езика, впечатлението, което прави в столицата на Османската империя е повече от отлично.


Но идва Голямата война (носила това име до 1939 година), наречена по-късно Първата световна война, и след година колебание България е въвлечена в нея, като се включва на страната на Централните сили, тъй като само те ѝ гарантират незабавното връщане на Вардарска Македония и обещават съдействие за получаване на териториите, отнети от Румъния и Гърция.

През есента на 1915 година българските войски, заедно с тези на съюзниците, разгромяват в няколко битки сръбската армия. Българската армия превзема Поморавието, Нишко и Македония.


Полковник Марков е призован обратно и е назначен за командир на Пета конна бригада. Сражава се в Добруджа при Тутракан и Силистра и месеци наред не слиза от седлото, споделяйки премеждията на полевия живот и постоянната смъртна опасност по време на боевете, наравно със своите другари-кавалеристи.


През есента на следващата година вече е началник-щаб на Първа армия, като бива изпратен да се сражава срещу съглашенските войски на Македонския фронт.


През късната есен на 1916 година смелият полковник и главен герой на нашия разказ е на Южния фронт и участва в битка между българските войски и тези на Антантата, останала злочестно известна по-късно в историята като Битката при завоя на Черна.


Тук, на това място, последователно в месомелачката са вкарвани цели четиринадесет български пехотни полка от четири различни дивизии.


Боевете са непрекъснати и страшно ожесточени!

Натискът на сърбите е много силен! Българите изнемогват, но някак си успяват да удържат позиции.


В нощта на 14 октомври 1916 година е кулминацията на Битката при завоя на Черна. Тогава сръбските войски предприемат цели осем последователни атаки, които са отбити до една от българските защитници!


В продължение на три пълни денонощия след това сърбите не атакуват, възстановявайки сили.

Водите на река Черна стават червени, обилно поели кръвта на падналите бойци.


Най-много жертви дават българите, които трудно се окопават в каменистата почва в района, изпитват постоянно недостиг на снаряди и боеприпаси.


Загубите са ужасяващи!

Споменът за Битката при завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис.

През 2010 година Битката при завоя на Черна влиза сред десетте най-значими български военни събития на двадесети век!


На 15 август 1917 година, след края на настъплението на фронта на Македония, безстрашният полковник е повишен в чин генерал-майор.


До края на Първата световна война генералът е командващ на Първа конна дивизия и Инспектор на кавалерията.


След събитията, разиграли се през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 година и отстраняването на правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), останали в историята като Деветоюнски преврат, заедно с Димитър Михайлов и Елиа Арие, генералът посещава масонската ложа в Цариград, за да се опита да защити накърнения авторитет на новото българско правителство.


Любимата му Мика е неотлъчно до него.


Ценители на красотата, изящността и естети по душа, двамата вземат решение да се установят за постоянно в Царство България – в Хисаря – родното място на генерала.


И тук в нашата история се появява вила “Момина”.

Изградена във вътрешността на останките от древната крепост, “Момина” била обградена от прекрасна и отлично поддържана градина.


Тодор и Мика ѝ дават името „Момина“, мил спомен за родния край.


Двамата влагат изключителен усет за великолепие и стил, обзавеждайки най-модерно своя нов дом.


Вила „Момина“ включвала две постройки, които и днес може да се видят. Огромна и просторна – на три етажа, тя имала изключителни, облени от слънчева светлина, панорамни веранди.

"Момина” предлагала 25 уютни стаи на своите гости.


Твърди се, че по онова време била единствената постройка в града, притежаваща течаща вода за умивалниците на всеки от етажите, а също и за поливане в градината. Лично от минерален извор „Момина баня“ се доставяла питейната вода.


Влизайки по стълбището на първия етаж, те посрещал огромен, светъл, музикален салон, с пиано и грамофон, луксозно обзаведен с най-новите и красиви мебели.


В случай че си любител на четенето, то “Момина” те приветствала и с чудна, “огромна красива библиотека, в която всички книги бяха с кожена подвързия”. Лавиците ѝ винаги били препълнени с книги, списания и най-различни четива.


Модерно оборудван ресторант предлагал местна българска, както и европейска кухня на гостите. Традиция повелявала след обед точно в 15:00 да се сервира чай със сладки, приготвени от собствен майстор-сладкар.


Генерал Георги Вазов, чест гост на вила „Момина“, изказал своето възхищение от престоите си тук в една своя статия, отпечатана във вестник „Слово“ през 1929 година:


Вилата изглежда отдалече със своите веранди и тераси на някой замък или Венецианско палацо. По своя европейски комфорт и удобства съперничи на швейцарските и би могла да служи за образец.


В началото на 30-те години семейство Маркови пламенно се включват в разнообразни каузи и най-активно участват в обществения живот и то не само на Хисаря.


Двамата са тайни дарители, раздавайки средства на нуждаещите се.


Мика е член на „Дружество за защита на децата“ и работи за материално и духовно благополучие на хисарските ученици. Казват, че цели класове са гостували в нейния дом. Насърчавала е децата да четат книги и ги е черпила със сладки.


Тодор е създател на градския исторически музей в Хисаря.


През 1933 година в града е основано Археологическо дружество с цел запазване на паметниците на културата в града. За негов председател е избран не кой да е, а генерал-майорът, който през същата година открива археологическа изложба в "Момина”.


Бил е страстен колекционер и е притежавал ценни артефакти – всичко, събрано в областта на народното творчество, етнографията и оръжейното производство. Години по-късно генералът подарява цялата си колекция на Хисаря.


През 1953 година на база на генералската колекция е основан и Археологическият музей, който днес се намира срещу “Момина”.


Из статия на Тодор за любимия Хисаря:


...Хвърлете кошница рози в Момина баня, окъпете се в животворната ѝ вода, направете си разходката из околностите на Хисар, забравете за миг земните грижи, слейте душата си с младата и весела душа на природата и вие ще усетите вечното блаженство на рая...


Вила “Момина” е свидетел на видни гости - политици, бележити военни дейци, индустриалци, както и на царското семейство.


През пролетта на 1943 година по инициатива лично на цар Борис III във вила “Момина” се организира среща с Атанас Буров, по онова време една от най-ярките фигури на българската политическа сцена. Буров бил за пореден път на семейна почивка тук. Двамата с царя провели насаме няколко часов разговор, докато младият престолонаследник Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Българска си играели в цветната градина на вилата с децата на Бурови.

Преди тръгване шест годишното момченце и бъдещ цар на България (макар и само за три години в периода 1943 – 1946 година) Симеон Втори, набрал голям букет уханни люляци от градината на “Момина” и го поднесъл на царицата.


Забележителен е фактът, че генералът лично финансира, организира и успява да осъществи укрепването на голямата и днес запазена южна порта на Диоклецианопол и понастоящем най-ярък символ на ХисаряКамилите.

По онова време голямата арка на портата е била разрушена, ето защо отдалече приличала на “две камили”, откъдето дошло и наименование ѝ.


За изключителните си заслуги към България на бойното поле генерал-майор Тодор Марков става кавалер на орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 2-ри клас, орден „Свети Александър“ 4-та степен (с мечове по средата), 5-та степен (без мечове); орден „За военна заслуга“ 3-та степен, 5-ти клас на обикновена лента и германски орден „Железен кръст“ 2-ра степен.

Следват събитията от 9 септември 1944 година.


Тодор Марков Марков умира на 17 октомври 1950 година в Хисаря, оставяйки след себе си един достоен живот в служба на родината. Погребан е в гробищата на квартал “Момина баня” – някога родното му село.


Любимата му Мика го надживява. Отива си тихо незнайно кога.


През годините “Момина” се превръща в оздравителен център за дечица с бъбречни и чернодробни заболявания, а двете сгради и прилежащата им градина са пригодени за тази цел.

Три десетилетия “Момина” е известна като детски санаториум. От стените ѝ във вътрешността покрай витите стълбища между етажите се усмихват Пипи Дългото чорапче, гушнала малката си маймунка - господин Нилсон, Буратино и други детски герои.


Върху плочките на умивалниците са се появили надписите “измиване”, “хлориране” и “изплакване”.


Годините се нижат, времето лети и понастоящем природата е господар на всичко.


Някога напета, стройна, красива и горда, днес “Момина” е почти рухнала.


Голямата порта стои полуотворена. Градината, някога цветна, днес е неузнаваема и дива.

Прозорците ѝ са счупени и изчегъркани от черните клони на времето.


Жълтата мазилка пада. Покривът е изтърбушен. Времето бавно и твърде неумолимо я погубва.

Вила “Момина” е сред архитектурните забележителности на Хисаря, паметник на културата, записана под номер 51.


Личният архив на генерала се съхранява във фонд 02 в Държавния военно-исторически архив във Велико Търново. Той се състои от 66 архивни единици от периода 1898 – 1945 година.



Невероятно е, но и днес, минавайки покрай градината на “Момина”, незнайно как оттам ме посреща уникалният чаромат на люляци, а усмихнати и весели цветове на камелии, рози, фрезии, нарциси, лалета, перуники и теменужки ме радват през оградата.


И днес, минавайки покрай вила “Момина”, аз се спирам, усмихвам се на генерала и неговата мила съпруга, които ме приветстват от просторната южна веранда на първия етаж, прегърнати и щастливи във вечността.


Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!

Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? Какви ли тайни дремят, богатства, красоти по твоите долини, поля и висоти?

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

8200 преглеждания4 коментара

Последни публикации

Виж всички

Хисаря

bottom of page