Да се завърнем край любимото езеро на Панагюрски колонии в разгара на зимата.
Тихо е. Бяло е. Снежно е. Папурът е заскрежен.
Белоснежна приказка навред!
Красиво е! Ледът отразява оскъдните слънчеви лъчи и ги превръща в сребро.
А отдолу на топло са се сгушили водните лилии и чакат Слънчо да разплиска пак водите и езерото да затопли.
Самотно е тук сега...
Студът сковал е всичко!
Езерото спи под лед и сън сънува – блян жадува...
...че китна пролет вече е дошла и жаркото слънце гали всичко с гальовните си топли лъчи!
Десетки водни лилии са нацъфтели, а зелените им листа са се разлистили върху тихите езерни води, където лед веч няма...
Добри са гости дошли – водните обитатели, които весело плацикат пера в сините му води...
И не снегът, а дъждът вали! И нежни дъждовни капки плискат във водите, създавайки неповторима приказна мелодия...
И езерото е така щастливо в своя пролетен блян!
Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!